Тери отново кимна. Кафявите й очи не слизаха от лицето му.
— Разбра ме, нали? Каквото и да се случи?
Тя приближи лице към неговото. Той я прегърна силно, затвори очи и прошепна молитва. После хукна към преддверието, където го чакаше Пекъм.
— Трябва да ме заведеш на едно място — каза му Уорн. — Можеш ли да ми покажеш най-прекия път?
— Накъде? — попита Пекъм, докато излизаха в коридора.
Вратата се затвори след тях и комплексът на охраната потъна в пълна тишина.
16:15
В Ню Йорк Чарлз Емъри III беше вдигнал телефона и се обаждаше в отдела на ФБР в Лас Вегас. Движенията му бяха бавни и механични, а обикновено загорялото му лице изглеждаше сиво и остаряло.
В сърцето на пустинята на юг от военновъздушна база Нелис, на върха на пясъчния склон, който заобикаляше Утопияленд, мъжът, известен като Воден бик, лежеше на сянка. Беше видял пристигането на бронираната кола точно навреме. Свали за миг поглед от хоризонта и погледна през рамо към планината от стомана и стъкло, която се издигаше в идеална логаритмична крива зад него. От това разстояние зарядите с експлозиви не се виждаха, но той мислено си припомни разположението им, търсейки скрити дефекти или структурни слабости. Куполът беше изключително здраво построен и теглото — идеално разпределено между елементите му. По принцип той би предпочел да разположи зарядите в три кръга и да ги програмира да се взривят по вертикала на интервали от четвърт секунда. Това винаги беше успешно при взривяването на подсилени стоманени мостове, когато работеше за чеченските бунтовници или конгоанците. Но предвид размера на този обект и ограниченото количество С-4, което беше успял да вкара в парка, беше търсил максимална ефективност. Един-единствен кръг от двадесет заряда, разпределени равномерно в основата, щеше да счупи гръбнака на купола. Втори комплект от елипсовидни заряди, подредени в по-малък кръг на половината височина, щеше да взриви върха, който ще се срути под собствената си тежест.
Отпи глътка от манерката, представяйки си разрушенията. Дизайнът му беше перфектен. Той доволно изсумтя. Унищожаването беше изкуство, притежаващо собствена красота. Като реверсивна архитектура. И също като стрелбата със снайпера то беше самотно изкуство, изкуство за самотници.
Той отмести поглед от купола и взе радиостанцията. Джон Доу трябваше да се обади всеки момент. Остави манерката в сака заедно с книгата на Пруст. После се спотаи отново в сянката и отправи поглед към хоризонта. Наблюдаваше, чакаше.
Далеч отдолу в просторното пространство на Космодрума в Калисто Боб Алоко седеше в импровизирания преден команден пост. В едната ръка държеше телефон, а в другата — радиостанция и говореше и по двете. Докато операциите по разследването и възстановяването напредваха, екипите от лекари, охрана и технически персонал се увеличаваха. Но въпреки множеството хора, струпани около входовете и изходите на Станция Омега, огромният Космодрум изглеждаше празен и всеки звук отекваше оглушително. Алоко приключи разговора и затвори телефона, но в същия момент иззвъня друг.
В суматохата той беше забравил напълно за Сара Боутрайт.
Недалеч оттам сред студената космическа светлина на булеварда стоеше Джон Доу. Беше се подпрял на една от множеството луминесцентни колони, които обрамчваха входа на „Страх от дишане“. Опашките бяха станали много по-дълги, откакто Космодрумът внезапно беше затворен. Скръстил ръце, той се приведе към най-близката, за да дочуе какво си говорят посетителите.
— Чух, че имало бомба — казваше някой. — Неутронна бомба, сложена от терористи.
— Аз разбрах, че е газова атака — обади се друг. — Като онази в Индия. Убила триста души. Още си лежат там.
— Глупости. Това е Утопия, тук никой не умира. Ако наистина се беше случило нещо, мислиш ли, че атракциите щяха да бъдат още отворени и ние да сме тук?
— Не знам. Виж колко хора се отправят към изходите. Изглеждат разтревожени, всъщност направо бягат. Може би знаят нещо. Може би е по-добре и ние да си тръгнем. И без това минава четири, а до хотела има доста път.
— Няма начин. Цял ден очаквам с нетърпение да гледам този холографски филм. Това са само някакви тъпи слухове. Вероятно служители от някой друг увеселителен парк са дошли тук да разпространяват подобни дивотии.