Значи колата е още тук, помисли си Уорн. Обърна се към Смайт с подновена настойчивост.
— Моля ви, покажете ми фойерверките. Онези, които…
— Са много опасни — довърши Смайт вместо него.
Уорн кимна. Смайт неодобрително стисна устни, но поведе двамата мъже по гумения под към редицата контейнери за фойерверки. Уингнът ги следваше по-предпазливо от обичайното, камерите му обхождаха стените и тавана, докато процесорите му съставяха топологична карта на огромното пространство.
Смайт спря при четвъртия контейнер и бръкна в джоба за ключовете си. Пред контейнера имаше изтривалка и към предната му част беше насочен водонепроницаем прожектор.
Смайт отключи катинара, запали прожектора, после отвори тежката метална врата и влезе вътре. Уорн го последва. На пода имаше хигрометър, а от тавана висяха ивици попивателна хартия. Високи дървени платформи се издигаха по стените на склада. По рафтовете им имаше десетки картонени кутии с едни и същи етикети: „Фойерверки ОН 0771. Внимание — огнеопасно!“. Дълги серии номера бяха изписани на стената на всяка кутия с черен маркер. В отсрещния край на склада Уорн видя безброй тръби, направени сякаш от дебел черен картон. Върхът на всяка беше оцветен различно — според височината, на която изстрелваха.
Смайт се обърна към един близък шкаф и прокара пръст по серията номера върху една от кутиите. После я свали на пода и внимателно я отвори. Вътре имаше няколко пакета със сферична форма, запечатани в отделни пластмасови пликове, увити в кафява хартия.
— Това са „външните“ фойерверки — каза Смайт. — За шоуто, което правим над купола, когато затваряме парка.
Той разви един от пакетите и внимателно го извади от найлоновия плик. Поднесе го към светлината, завъртя го, за да види дали е непокътнат, или има дефекти. После го поднесе на Уорн.
Беше изненадващо тежък. Докато го разглеждаше, Уорн забеляза, че фитил от усукана хартия беше прикрепен отстрани с бяла връв. Няколко малки етикета бяха залепени за корпуса. „Внимание! — пишеше на един от тях. — Изключително опасно. Само за професионална употреба!“
— Това е „Златна върба“ — каза Смайт. — Не е особено ярка, но излита нависоко — на триста метра, преди да избухне. И е много красива. Има голям стартов заряд, поне двадесет кубически сантиметра от онзи черен барут.
Уорн бързо му го върна и Смайт го постави на пода до кутията, после влезе по-навътре.
— А тук имаме „Двойни хризантеми“, много големи фойерверки, които обикновено се използват към края на зарята. — Той отиде до противоположната редица рафтове и посочи друга купчина кутии. — Това са „Сребърни дракони“, пълни с магнезиев прах. Той дава много силна светлина и съставките изгарят при необичайно висока температура. И са чудесна комбинация към „Титанов гръм“…
— „Титанов гръм“ — повтори Уорн. — Ти спомена за него и преди.
Смайт примигна и изтри очилата си. После им направи знак да го последват, излезе и продължи по-нататък покрай редицата контейнери. Спря пред друг, отключи катинара и влязоха вътре. Уингнът остана навън, разхождайки се напред-назад сред какофония от електронни звуци.
Стените на този контейнер бяха облицовани с дървени панели. Нямаше платформи, нито рафтове. Вместо това на пода бяха подредени алуминиеви кутии в два реда.
— „Титанов гръм“ — каза Смайт, отваряйки най-близката кутия. — Вие, американците, обикновено ги наричате „салюти“. Няма звезди, нито блясък, просто гърмежи. Много силни и брутални. Любими са на испанските пиротехници.
— Барут — каза Уорн и погледна към цилиндричните пакети в кутията. — Чист барут.
— Да, чист барут.
В този миг ниско бръмчене прозвуча в стаята.
— Това е сигналът от трезора — каза Смайт. — Значи отново са го затворили и изходът е отключен. Предполагам, че след две минути ще чуем сигнал „свободно“, щом бронираната кола напусне Подземието.
Уорн рязко се обърна.
— Две минути? — После посочи към отворената кутия. — Трябва да заемем няколко от тези.
Смайт примигна през очилата.
— Моля?
— Както и някои от другите складове за всеки случай. „Златните върби“ и другите.
— Да заемете — повтори Смайт, все още примигвайки.