Бяха изминали дванадесет месеца, откакто тя беше станала шеф на парка, напусна Карнеги-Мелън и прекрати връзката си с Уорн. И все пак изглеждаше някак по-млада, сякаш студеният въздух на Утопия имаше подмладяващо действие. Под изкуствената светлина в Подземието медната й коса изглеждаше почти канелена, а зелените й ириси — напръскани със злато. Както винаги, тя ходеше изправена, с високо вирната брадичка. Както винаги овладяна, самоуверена, несъмнено тя беше най-силната жена, която бе познавал. Но в начина, по който Сара движеше изящното си тяло, се усещаше нещо ново, което той веднага долови — нещо властно. В едната си ръка държеше обичайната чаша чай, а под лакътя на другата крепеше тънък сноп документи.
— Андрю — каза тя и кимна. — Благодаря ти, че дойде. — Остави чашата на бюрото и му протегна ръка.
Уорн я пое. Докосването й беше кратко, професионално, без следа от останали чувства.
И тогава тя видя Джорджия, която ги наблюдаваше мълчаливо, застанала до дъската. Сара отпусна ръка до тялото си. За един кратък миг на лицето й се изписа изненада — смаяно изражение, което Уорн рядко беше виждал. После също така внезапно то изчезна.
— Здравей, Джорджия — каза тя усмихнато. — Не знаех, че ще дойдеш. Това е приятна изненада.
— Здрасти — беше краткият отговор.
Настъпи петсекундно неловко мълчание.
— Пораснала си поне петнадесет сантиметра, откакто не сме се виждали. И си още по-хубава.
В отговор Джорджия се приближи и застана до баща си.
— Как върви училището? Помня, че имаше проблеми с френския.
— Добре, предполагам.
— Чудесно. — Пауза. — Беше ли вече в парка? Посети ли някоя от атракциите?
Джорджия кимна, без да вдига поглед.
Очите на Сара потърсиха лицето на Уорн. Какво прави тя тук, за бога! — говореше изражението й.
В този миг още двама души се появиха на вратата — висок строен мъж на около четиридесет години и млада азиатка в бяла престилка.
Сара ги погледна.
— Моля, заповядайте — каза тя дрезгаво. — Запознайте се с доктор Уорн. Андрю, това е Фред Барксдейл, шеф на Технологии и Системи.
Мъжът се усмихна, разкривайки съвършени бели зъби.
— За мен е удоволствие — каза той и пристъпи напред, за да стисне ръка на Уорн. — Добре дошли в Утопияленд! Най-после… бих добавил.
— А това е Тереза Бонифацио, която работи с Фред в Роботика.
Когато чу това, Уорн погледна азиатката с подновено любопитство. Беше говорил с нея десетки пъти по телефона — достатъчно, за да станат добри приятели от разстояние — но не я беше виждал лично. Беше висока около метър и шестдесет, с тъмни очи и късо подстригана черна коса. Тя отвърна на погледа му и също го заразглежда внимателно. За миг той се изуми колко е привлекателна. По време на многобройните им разговори не си беше представял лицето зад дълбокия сдържан глас по телефона.
— Тереза — каза Уорн. — Най-после се срещаме.
Тя се усмихна и наклони глава като птичка.
— Не мога да повярвам. Имам чувството, че ви познавам от години. — Усмивката й беше топла и малко дяволита, по носа и в ъгълчетата на очите й се появиха малки бръчици.
— А това е Джорджия — продължи Сара. — Дъщерята на Андрю.
Барксдейл и Тереза Бонифацио любопитно се обърнаха към момичето. Докато ги наблюдаваше, Уорн изпита неясно опасение. Това нямаше да бъде неофициалният разговор, носталгичното тет-а-тет със Сара, което беше очаквал. Беше сбъркал много.
Настъпи ново мълчание. Уорн почувства, че Джорджия леко се приближи до него.
— Е, по-добре да започваме. — Сара подреди документите на бюрото. — Слушай, Джорджия, трябва да поговорим няколко минути с баща ти. Имаш ли нещо против да изчакаш отвън?
Джорджия не отговори и не беше нужно — сбърчването на веждите и внезапното издаване на долната й устна бяха достатъчен отговор.
— Слушайте — обади се в тишината Барксдейл, — имам идея. Защо Тери не я заведе до най-близкото барче за персонала? Имаме всякакви газирани напитки, и то безплатно.
Сега беше ред на Тереза да се намръщи, но Уорн хвърли благодарствен поглед към Барксдейл. Очевидно мъжът беше усетил неловкостта в ситуацията и беше намерил тактично разрешение.
Уорн погледна към Джорджия.
— Как ти се струва това, миличка? — попита той. Представи си как се въртят колелцата в главата й. Тя знаеше, че не може да откаже на такова учтиво предложение от някой възрастен. И — поне така се надяваше Уорн — не искаше да постави баща си в неудобно положение.