Выбрать главу

Уорн кимна.

— Да, бях забравил. Ядреният реактор. — Когато никой не се засмя, той зададе нов въпрос: — Бета-тестът показа ли грешки?

— Не — отговори Барксдейл. — Всичко вървеше нормално.

— Бъгове?

— След толкова време работа? И на толкова много места? А как изчезват?

— Опитвахте ли се да изолирате някой от проблемите?

— С няколко от самоуправляващите се роботи, но не знаехме откъде да започнем.

В стаята настъпи мълчание. Ставаше все по-студено.

— Често подобни проблеми означават, че има външна намеса — каза Уорн, внимателно подбирайки думите.

Барксдейл отново поклати глава.

— Напълно изключено. Всички производствени сървъри са изолирани. Нямат външни връзки. Единственият външен портал е информационната мрежа за посетители, а тя е на друго място и е пълна със защити.

Сара Боутрайт отпи от чая си.

— За всеки случай миналия месец Фред повика техници от СКП. Казаха, че това е най-сигурната система, която са виждали някога.

Уорн кимна разсеяно. Беше работил със Службата за компютърно проникване миналата година, когато сървърът в Карнеги-Мелън беше отказал да работи. Служителите й бяха лицензирани хакери, наемани от корпорациите, за да проникват в компютърните им системи и да търсят слабите места. Бяха най-добри в тази област.

Той облиза устни. Трябваше да зададе следващия въпрос.

— Така, значи в рая има проблеми. Съжалявам да го чуя. Но какво общо има това с — как го нарече секретарката ти по телефона — бъдещото развитие на Метанет?

Барксдейл и Сара размениха погледи.

— Доктор Уорн, не знам как точно да го кажа — започна Барксдейл, — надявах се, че вие ще стигнете до същото заключение като нас. Изглежда проблемите са свързани с Метанет.

Макар да допускаше подобен отговор, Уорн беше смаян. Почувства, че устата му пресъхва.

— Не мислите ли, че заключението е прибързано?

— Тя е единственото общо между всички проблеми. Елиминирахме всичко останало. Няма друг отговор.

— Няма друг отговор? — Уорн осъзна, че гласът му прозвуча по-бързо и по-високо, отколкото би искал.

Барксдейл кимна.

— Метанет е мрежа, която би трябвало да се самообучава. Може би с времето тя е създала свой собствен правилник за такива случаи. Нали знаете: „В стремеж към по-добро ние често разрушаваме доброто“.

— Не, не знам. Системата е получила нервен тик и вие обвинявате създателя й.

— Не е само нервен тик — каза Барксдейл. Фините черти на лицето му застинаха в странен израз, като на лекар, който съобщава предпазливо лошите новини на пациента си. — Има още нещо. Случи се на обиколката Нотинг Хил по-миналия петък.

Уорн беше видял кратка статия за инцидента във вестника.

— Било е техническа авария. Лоша поддръжка или нещо подобно.

— Всичките ни височинни атракции са изработени от швейцарската фирма „Тейтинджър-Рошфор“, ролс-ройсът на увеселителните влакчета.

— Както и да е, било е злополука. Каква е връзката?

— На тази атракция работят два робота. През деня, докато атракцията работи, те се грижат за смазките. След като паркът затвори, правят проверка за безопасност на цялото трасе. Програмирани са да търсят износване на метала, точки на голямо напрежение, да се уверят, че електронните предпазители, които контролират движението на вагоните нагоре и надолу, са в изправност. По неизвестна причина преди седем нощи те са развинтили дузина предпазители, вместо да ги затегнат, и са обърнали поляритета. На следващия ден по време на работа пет от предпазителите изгоряха, като два от тях бяха на критично място. Без предпазители, които да го задържат по трасето, един вагон дерайлира при последното спускане. Резервните обезопасяващи механизми в шасито успяха да го задържат в трасето, но той рязко измина цялото разстояние от двадесет метра.

— Прегледах видеозаписите от инцидента — каза Сара. — Все едно гледах как куче души плъх. Момчето на предната седалка не успя да се задържи и падна от вагона. По чудо оцеля, но със счупени крака и спукани ребра. Месеци наред ще бъде в инвалидна количка. Останалите пътници бяха зле ранени. Бащата си счупи ключицата. Не е нужно да казвам, че оттогава адвокатите ни са непрекъснато заети.

Уорн осъзна, че е затаил дъх, и бавно издиша.

— Сигурни ли сте?