Сара и Барксдейл кимнаха едновременно.
— Но това е невъзможно! Проверихте ли програмирането на роботите?
— Това беше първото нещо, което направихме, след като затворихме атракцията. Накарахме екип, оглавяван от Тери Бонифацио, да провери всички връзки от командната памет до организационните процедури. Метанет беше препрограмирала роботите да развият предпазителите.
— И двата?
— Всеки е развил точно по шест предпазителя.
Уорн почувства как някаква абсурдна паника сковава крайниците му. Отърси се от нея и продължи:
— Чакайте, Метанет е невронна мрежа, която управлява дейността на роботите в парка и оптимизира командите си. Това е всичко, което прави. Тя е пасивно обучаваща се система. Не би могла да… — Уорн млъкна. — Обмислихте ли възможността за вътрешна намеса?
Барксдейл кимна и приглади вратовръзката си.
— Всички от екипа на Информационни технологии минават обширен психологически тест, а миналото им се проучва детайлно. Компенсациите и облагите, които предлагаме, са най-високи в тази област, служителите ни са задоволени възможно най-…
— Чакайте, чакайте — прекъсна го Уорн. — Това е много хубаво, но всички тези проблеми очевидно са вътрешна работа. Какво друго обяснение може да има?
Той видя, че Сара и Барксдейл се спогледаха. Предполагаше какво си мислят: той се защитава, нападателен е, опитва се да прехвърли вината върху каквото и да е друго, освен върху собственото си творение.
Барксдейл се прокашля.
— Имаме много строги правила за усъвършенстване на програмния код и нищо не се обновява, без да мине през цялата управленска верига и лично през мен. Но, доктор Уорн, важното е, че това не е работа на някой корпоративен шпионин или недоволен служител. Диагностични проблеми с пощенските роботи? Не върви. Пък и е твърде встрани от основната дейност. Въпреки това провеждаме интервюта и правим проверки на достъпа за всеки случай.
Сара отпи от чая си и остави чашата.
— Всъщност, Андрю, искаме да изключим Метанет.
За миг Уорн беше прекалено смаян, за да отговори. Да изключат Метанет, господи! Помисли си за роботите от „Преследване в Нотинг Хил“, за развинтените предпазители. Беше ли наистина възможно той да е косвено виновен за подобно ужасно нещо?
После поклати глава. Не беше възможно, не.
Отново погледна към Сара и Барксдейл. По очите им разбираше, че този разговор е просто формален. Решението вече беше взето.
— Сара — каза той с най-смирения си тон, — знам, че си под голямо напрежение — заради случилото се, но мисля, че това е прибързано решение. Дайте ми няколко дена да проуча проблема. Дайте ми подробности. Сигурен съм, че ще открия причината.
— Всъщност аз утре сутрин заминавам за Сан Франциско, Андрю — каза тя. — Фред ще ти осигури всичко необходимо.
Уорн видя как двамата отново си размениха погледи и осъзна — Сара и Барксдейл бяха двойка.
Внезапно към шока, смайването и унижението, които го бяха обзели, рязко се прибави бясна ревност. Разбира се, не можеше да обвинява Сара — да си падне по някого като Барксдейл беше напълно естествено. Той беше очарователен по онзи британски начин, който винаги се беше струвал на Уорн малко изкуствен — хубавец, галантен и очевидно талантлив професионалист. И все пак му дойде твърде много. Чувстваше се като волво, сменено с дванадесетцилиндров ягуар.
Поклати глава при мисълта за тази горчива ирония. През цялото време се беше притеснявал, че отново ще види Сара — чудеше се как ще се държи, как ще действа, какво ще каже Джорджия. Изобщо не беше мислил за срещата, освен че би могла да поразмърда замръзналата му кариера… Облегна се на стола, чувствайки се много по-стар от мига, когато влезе в стаята.
— Вие закупихте технологията — каза той и гласът му прозвуча твърдо заради изпълващия го гняв, — вие я използвате, както решите. Защо ме повикахте чак тук, за да ми кажете лошите новини?
— Искаме да ръководите деинсталирането — каза Барксдейл.
— Не мислите ли, че това е доста безчувствено? Не само искате да направите лоботомия на работата ми, но и аз да държа скалпела?
Барксдейл се замисли.
— Това не е обичайна операция.
— Със сигурност имате достатъчно програмистчета, които да ви вършат черната работа. Нямате нужда от мен…
— Доктор Уорн, мислите ли, че идеята беше моя? — Барксдейл се усмихваше, но под мелодичното му английско произношение се долавяше слабо раздразнение.