— Но защо?
— Не разбираш ли защо? Заради бюрократите шефове. Роботите не са достатъчно секси. Твърде академични са и сложни. Да, не е лошо да има няколко за разкош, за да впечатляват туристите в Калисто и да има за какво да пишат журналистите. Но те не продават билети. Шефовете смятат, че роботите са отживелица. Барксдейл лично ми го каза. Били многообещаващи като изкуствения интелект, но не вървели. Всяко дете днес имало робот играчка, малки безмозъчни машинки, които подронват престижа на истинските роботи. Никой не се интересува дали роботи или хора чистят подовете на ниво В.
— Ерик Найтингейл се интересуваше. Лично ми го каза.
Тереза рязко се облегна назад.
— Найтингейл беше мечтател. За него Утопия не беше просто тематичен парк в стил ню ейдж с лъскави играчки. Той искаше да го направи люпилня за нови технологии.
— Люпилня за нови технологии. Чух тази реч сутринта.
— А аз вярвах в идеята! — възрази тя рязко. — И още вярвам. Това е причината да дойда тук. Но сега Найтингейл е мъртъв и паркът вече не преследва мечтата му. Съобразява се само със статистиката и демографията. Цялото внимание е съсредоточено върху илюзиите. Да доведем специалисти по история на изкуството, за да го направим по-реално. И холограмите да са по-големи и по-реалистични. Да ускорим обиколките. — Тя отново понижи глас. — Никой не знаеше какви огромни печалби ще донесат казината. Цялата атмосфера на това място се промени.
Тя млъкна. Уорн продължаваше да я гледа. Поведението й не беше присъщо за служител на Утопия. Той беше нахлул тук, изпълнен със справедливо възмущение, и неволно я предизвика да излее натрупалото се разочарование.
— Татко? — отново се обади Джорджия. — Готови ли сте? Да се връщаме в парка.
— Чакай малко — извикай Тереза. — Почти приключихме.
Настъпи кратка тишина, в която двамата размениха погледи.
— Съжалявам, Тереза — каза Уорн. — Явно съм си извадил погрешни заключения.
— Няма нищо. Както казах, знам как се чувстваш. Аз изпитвам същото. И моля те, наричай ме Тери. Мразя Тереза.
— Предполагам, че си кръстене на светицата?
— Разбира се. Сигурно съм единствената филипинка на земята, която не е католичка. Не съм ходила на църква от десет години. Родителите ми биха се обърнали в гроба.
Отново настъпи кратко мълчание. Уорн се чувстваше объркан, не знаеше какво да каже или да направи.
— Найтингейл би се радвал поне на холограмите — отбеляза накрая. — Наистина са страхотни.
— Прав си. — Изражението й се промени. — Приеми онова, което ти казах, с известни резерви. Част от него е просто от завист. Тук има много нови технологии. Просто след големите открития екипът, който се занимава с холограмите, получи огромни привилегии. И огромен бюджет. Отначало във Видеотехнологии работеха само осем души, сега са четиридесет.
— Какви са там големите открития?
— Откриха как да правят холограми в естествена големина, а не колкото цигарена кутия. Това беше първото. Но най-големият пробив дойде след смъртта на Найтингейл. Люпилнята.
Уорн вдигна вежди.
— Каква ирония, нали? Предполагам, че са я нарекли така заради неговата реч. Не съм запозната с техническите детайли — все още всичко се пази в тайна. Но това е система за създаване на фантастично сложни холограми с помощта на компютри. Разбира се, изисква сериозна паралелна процесорна обработка, за да действа, но вече няма нужда от лазери, фотополимери и тем подобни. Прилича на 3-D програмите, които се използват за компютърна анимация. Само че вместо да проектира двуизмерни фигури, Люпилнята може да създаде напълно реалистични холографски проекции.
— Исусе! — Уорн замълча за миг. — Какъв потенциал!
— Невероятен! Но тези патенти още не са лицензирани. Държат ги за себе си, за да ги направят търговска марка на Утопия. Върху тях се работи още от отварянето на парка. Първата атракция, в която използваха холограма, беше Джак Изкормвача в Газените фенери.
— Не знам нищо за нея.
— Отначало това беше само проба. Публиката влиза в театъра, за да гледа някакво викторианско представление, но изведнъж някой извиква, че бобитата преследват Изкормвача и са го приклещили навън. После някой друг се обажда, че Джак е влязъл в залата. И тогава светлините угасват.
— Звучи впечатляващо.
— Ужасяващо е по-точната дума. Съвършено реалистична холограма на Изкормвача, който тича през театъра и изскача зад стола ти с вдигнат окървавен нож. Хората пищят. — Тя сви рамене. — Вдигна се голям шум. Шефовете наостриха уши и осъзнаха какъв потенциал има в холограмите. Така че решиха да ги вкарат и в „Хоризонт на събитията“, който още беше в процес на подготовка.