Той млъкна насред изречението. Единственият звук в кабинета беше от затварянето на телефона.
Сара внимателно наблюдаваше лицето на Барксдейл. Той беше най-възпитаният и очарователен мъж, когото познаваше. Но беше и странен хибрид — беше прекарал младостта си в английски държавни училища, а кариерата си — във висшия ешелон на Информационни услуги. Ако имаше проблем, той по инстинкт се насочваше към машините. Не би му хрумнало да допусне възможността от измяна или предателство между хората. Това не беше крикет, не беше някаква игра. Просто така не се постъпва. Но сега, докато го наблюдаваше, Сара видя нещо да проблясва в очите му — осъзнаването на истината, която тя вече беше разбрала.
— Фреди — каза тя тихо, — искам да ми направиш списък на всички от Информационни технологии, които имат достъпа и уменията да направят подобно нещо. И кои от тях са на работа днес.
За миг той остана неподвижен, сякаш самата мисъл го беше вкаменила. После бавно кимна.
— Мисля, че трябва да го направиш веднага.
Той тръгна към вратата.
— Фред! Не казвай на никого. На никого.
Сара наблюдаваше как вратата се затваря зад него. После отмести поглед и се обърна към Алоко.
— Искам и от теб същото — каза тя. — Направи ми списък на служителите от охраната, които имат възможност или мотив. На всички, които са недоволни от работата или от шефа си. На онези, които имат проблеми с наркотици или с пари. Твоят техник Ралф Пекъм откри ли нещо?
— Още проверява видеозаписите.
Сара се замисли.
— Той не би могъл да предизвика онзи срив в Кошера, нали? Когато изгубихме Джон Доу.
— Не. Или поне не без необходимата подготовка.
— Каза, че преди това е работил в Системи. Имаш ли му доверие?
— Гарантирам лично за него. Той не би участвал в подобно нещо. Познавам го много добре.
Сара кимна.
— Чудесно, тогава нека продължава. — Тя отиде до скицата на парка на стената. — Цялата съм в слух, Боб. Ако имаш план как да се справим с това, без да изложим на риск парка и посетителите, искам да го чуя.
Прекъсна я тихо избръмчаване.
В първия миг Сара не можа да разбере откъде идва звукът. После прозрението я разтърси като ток и тя се зачуди как е могла да забрави дори за миг подобно нещо.
Бръкна в джоба си и извади малката радиостанция.
— Госпожице Боутрайт? — чу приятния глас на Джон Доу. — Сара?
Тя погледна към Алоко. Шефът на охраната извади от джоба си портативен касетофон и й го подаде.
— Сара? Чуваш ли ме?
— Да — отвърна тя, включи касетофона и го приближи до радиостанцията.
— Видя ли нашето шоу в един и трийсет?
— Не лично, но чух отзивите.
— Можем ли да свършим работата без повече неприятности?
— Казвай.
— Както искаш. Трябва да ти разкажа една малка история. Моля те, слушай внимателно. Не е дълга и ми се струва, че ще ти бъде много интересно.
13:45
— Мога ли да вляза в интернет през някой от тези терминали? — Джорджия беше изиграла и последното ниво от геймбоя и сега седеше мрачно на пода, кръстосала крака, и подхвърляше хартиена топчица на Уингнът, който й я носеше. — Може да си източа малко Дюк Елингтън.
На другия край на лабораторията Тери Бонифацио обилно мажеше с пастет от скариди парче жълто манго.
— Не става, хлапе.
Джорджия огледа демонстративно десетината свободни компютърни терминала. Тери видя изражението й и се усмихна.
— Това е затворена система без портал навън. Твърде голям риск е за сигурността. Но имам няколко пиратски записа на концерти на „Гънс енд Роузес“, ако те интересува.
— Не, благодаря.
Уорн, който се взираше в терминала на Метанет, мрачно я погледна.
— Мина през калифорнийския постпънк хардрок период миналия декември. — Очите му се спряха върху мангото. — Извинявай, но наистина изглежда отвратително.
— Имаш късмет. Понякога си нося динугуан за обяд.
— Страх ме е да попитам какво е това.
— Свинска глава, сърце и дроб в сос от свинска кръв. Освен това ям и балунан-балунан, което…
— Стига, стига.
От мястото си на пода Джорджия направи знак, сякаш всеки момент ще повърне. Тери се усмихна още по-широко.