Но той не забеляза. Мислите му бяха далеч оттук.
13:47
Сара Боутрайт чакаше. По прекия телефон не се чуваше и звук — нито глас, нито смущения, нищо.
Най-накрая раздразненият глас на Чък Емъри отново прозвуча.
— Мощни експлозиви.
— Точно така, господин Емъри.
— Сигурна ли си?
— Едно парче с големина на тухла стои срещу мен.
— Моля?
— Боб Алоко го откри. Без детонатор. Оставили са ни го вместо съобщение.
— Хубаво съобщение, няма що. Сигурна ли си, че не е блъф?
— Алоко казва, че този път е сериозно. А и проблемът с лазерното устройство, инцидентът в Нотинг Хил — това със сигурност не бяха блъфове.
Отново настъпи тишина. Докато чакаше, Сара се зачуди дали беше постъпила добре, като се обади на Емъри, но си напомни, че няма начин да действа, без първо да говори с него.
Ако Ерик Найтингейл беше творческият гений зад Утопияленд, Чарлз Емъри Трети беше човекът, който беше приел и вдъхнал живот на идеята. След смъртта на илюзиониста Емъри бързо се беше издигнал от шеф на финансовия отдел до изпълнителен директор на „Утопия холдинг къмпани“. Беше успял да задържи заедно корпорациите и предприемчивите банкери, докато проектираха и създадоха парка. Много хора смятаха, че Емъри е спасил Утопия, защото беше я завършил въпреки неочакваната трагедия. Други — пуристите утопианци, хората, които подобно на Андрю Уорн поддържаха първоначалната идея на Найтингейл — не мислеха така. Те смятаха, че Емъри се е продал, че е комерсиализирал мечтата на Найтингейл. Емъри беше прибавил обиколките, заведенията, търговията в стил „две в едно“. Най-ужасното за тях беше, че е отворил казина. Найтингейл беше планирал в Дървените тротоари да има малка игрална зала, където посетителите да играят хазартни игри от началото на века с монети от пет цента с изобразена бизонска глава. Емъри беше заместил тази старомодна зала на шанса с четири модерно обзаведени казина, в които се играеше с истински пари.
Сара ценеше търговския нюх на Емъри. Знаеше, че входната такса покрива само половината от разноските из парка. Останалото идваше от храната, напитките, сувенирите, заведенията и най-вече от казината — бизнес реалност, която Найтингейл никога не беше приемал. За негова чест Емъри следеше новите тенденции — например холографската технология — и бързаше да ги развие, когато от тях можеше да се спечели. Много го биваше да ръководи отдалеч, оставяйки на продуктивните дизайнери на парка и административния персонал да се занимават с ежедневното му функциониране. Но очевидно нямаше същия потенциал при справяне с кризисни положения. Напоследък беше имало само едно такова — опасение, че в Камелот може да е плъзнала салмонела, което не се беше оправдало — но нерешителността на Емъри в момента, когато трябваше да се действа бързо, ясно се беше запечатала в паметта на Сара.
Тук нямаше място за нерешителност или колебание. Колкото повече мислеше, толкова повече тя се убеждаваше, че са необходими смели действия.
— Знаеш ли колко хора участват? — попита Емъри.
— Не. От това, което видяхме, е ясно, че операцията е добре планирана. Не биха могли да я осъществят без вътрешна помощ.
— Исусе Христе! Знаем ли кой им е помогнал?
— Още не. Но е почти сигурно, че работи в охраната или в Системи.
Пауза.
— Какви са тези хора? Фанатици? Някакъв култ?
— Не мисля. Току-що говорих по радиостанцията с говорителя им. Каза ми какво искат.
— И какво е то?
— Люпилнята, господин Емъри.
По линията отново зацари мълчание. После Сара чу — или й се стори, че чу бавно издишане.
— Люпилнята — повтори гласът.
— Да. Програмния код, базите с изображения, всичко.
Ново мълчание.
— Можем да го съберем на DVD, който да не може да се копира — продължи тя, — но са нужни трите цифрови пароли — вашата, моята и тази на Фред Барксдейл, за да декодираме основните операции.
— А каза ли какво ще стане, ако не се съгласим?
— Беше много категоричен. Заяви, че ще саботира обиколки, ще взривява опашки от хора и ресторанти. Ще убие и рани стотици посетители.
— Можем ли да открием устройствата? Да изключим роботите? Да евакуираме гостите?
— Бяхме предупредени, че ако опитаме подобно нещо, ще последват незабавни действия. Каза, че наблюдават въздушните влакчета, и намекна, че са монтирали и в тях взривни устройства. Пък и трябва да им предадем програмата до половин час. Нямаме време да осъществим някакъв по-значим план.