— Разбирам. Кой в парка знае за това, освен теб?
— Началниците на охраната са в готовност, но само Боб Алоко и Фред Барксдейл знаят цялата истина.
— Задръж нещата колкото е възможно по-дълго. — Сара чу изскърцване на стол. — Не мога да разбера. Технологията е много характерна. Никой не би посмял да я използва. Ако видим холограми като нашите да се появяват в някой друг парк или в някое шоу във Вегас, веднага ще разберем кой е бил престъпникът.
— Фред Барксдейл има теория за това. Той не мисли, че тези хора ще използват Люпилнята за забавления.
— Не разбирам.
— Според Фред технологията на Люпилнята може да бъде пригодена за други цели. Като възпроизводство на холограмите, използвани срещу копиране в софтуера и филмите на DVD. Той дори смята, че са намислили нещо много по-голямо. Може би нова супернота.
— Супернота?
— Така наричаха фалшивата стодоларова банкнота, която беше в обращение преди няколко години. Помните ли? Беше почти неразличима от истинската. Никой не разбра откъде се появи. Но се говореше, че толкова добре би могла да я изработи само средно голяма световна сила или терористична държава. Така беше подплашила Министерството на финансите, че създадоха нови банкноти. Със съответните защити — мастила с променящ се цвят, холографски водни знаци, вградени нишки. Само че… — Тя млъкна.
— Само че Люпилнята може да бъде програмирана да ги пресъздаде.
— Това е само теория. Фред смята, че биха могли да искат Люпилнята и за някакви военни цели — например, за да фалшифицират температурните данни или радарните изображения и да объркват „умните“ бомби. Знаете колко искаше правителството да сложи ръце на патентите ни.
— Каза ли ти Фред колко трудно ще бъде да се направи това?
— Въпросът не е толкова в програмата, колкото в мощностите. Репродукцията на малки холограми е сравнително лесна. Но за нещата, за които говори Фред, е необходим достъп до суперкомпютри. При това много. Нужни са ресурсите на средно голяма световна сила.
— Или терористична държава.
Когато Емъри млъкна, Сара си представи как умът му трескаво обмисля възможностите. Той беше финансист и щеше да ги пресмята в пари. Толкова за загубата на технологии, толкова за косвените щети, които тя щеше да предизвика, и толкова за смъртта на десет-двадесет посетители. Погледната по този начин, сметката не беше трудна.
— Този техен говорител — обади се Емъри — какви гаранции ти даде, че ще се махнат, ако им дадем програмните инструкции?
— Никакви. Каза само, че ако направим онова, което иска, никой няма да умре. Че ще си тръгнат и паркът отново ще бъде наш.
Чу как Емъри си пое бавно дъх, а столът отново проскърца.
— Бих искал да знам какво мислиш ти, Сара. Ти си на място, разговаряла си с представителя им. Смяташ ли, че не блъфират?
Значи Емъри искаше нейното мнение. Сара не знаеше дали това е добър знак, или не.
— Той е безочлив и арогантен. Седеше в кабинета ми и се усмихваше като заека Бъгс Бъни. — Само при спомена за това тя почувства как отново я облива горещ гняв. — Личи си, че има пари, поне от това, което видяхме. Точно този проблем обсъждахме с Боб Алоко.
— Продължавай.
— Първата ни реакция беше да се подчиним — той е опасен, да му дадем каквото иска. Но после се замислихме. Какво видяхме? Пистолет, малко експлозив, радиостанции. Може да са истински, а може и да са скъпи фалшификати. Но не сме видели с колко души разполага. Знаем, че има вътрешен човек, иначе не би могъл да препрограмира роботите и видеокамерите. Дотук са двама. Доколкото знаем, видяхме всичко, с което разполага. А останалото е блъф.
— Или пък всичко е истина.
— Точно така. Но Люпилнята е перлата в короната на този парк. Ами ако са само двама души с хитър план? Не можем да се предадем без бой.
— Това е много опасна игра, Сара. Ако нещата се объркат…
— Боб ще играе на сигурно. Ще проследи Джон Доу, след като напусне парка. Ще вземе обратно диска с технологията. Ако се окаже, че Джон Доу наистина има тежковъоръжен екип, веднага изчезваме и уведомяваме полицията да се намеси. Но само след като излязат от парка.
Настъпи нова пауза.
— Има само две други възможности — продължи Сара в тишината. — Да обвиним Джон Доу в лъжа и да откажем да му дадем диска. Или да му дадем диска и да го оставим да си тръгне. С нашата най-ценна технология в джоба.