Барксдейл кимна и я погали по бузата. Тревогата не слизаше от лицето му.
— Какво има, Фред? — попита го тя.
— Нищо особено. — Той се поколеба. — Щях да те питам дали сте изпратили робота от „Кулата на грифоните“ при Андрю Уорн.
— Боб Алоко каза, че ще се погрижи. Защо?
— Не е важно — той приглади веждата си, — но докато правех този списък, се замислих. Не би ли могло това да почака?
— Кое?
— Включването на Уорн. Това изобщо не е подходящ момент. Той си има работа и тя не е като нашата. Спомни си думите на Шекспир: „Обичай всички, вярвай на малцина“. А не обратното.
— Да не искаш да кажеш, че той е замесен в това? Стига, Метанет е негова рожба. Видя изражението му тази сутрин. — Тя го погледна косо и въпреки ситуацията се разсмя. — Знаеш ли какво, уважаеми Фредерик Кей Барксдейл? Мисля, че просто ревнуваш, защото ми е бил приятел. — Тя се наведе към него. — Права ли съм? Ревнуваш ли?
Той отвърна на погледа й.
— Не. Поне засега.
Тя взе ръката му и я погали.
— Странен момент си избрал.
За миг той отмести поглед.
— Просто се чудех — каза накрая. — Ако ме нямаше, имам предвид, ако не бяхме заедно, мислиш ли, че вие двамата щяхте…
Пръстите й замряха насред ласката.
— Как можеш изобщо да питаш? Сега имам теб и не ми трябва друг.
Тя хвана и двете му ръце и го придърпа към себе си. Но разтревоженото изражение все още не напускаше лицето му.
Вратата на кабинета се отвори и влезе Андрю Уорн.
На Сара той й заприлича на привидение, призовано мигновено от разговора им. Очите му се плъзнаха от нея към Барксдейл, а после към сплетените им ръце. За миг по лицето му пробяга болка и бързо изчезна.
— Не исках да ви развалям купона — каза той от вратата.
— Не е купон — каза Сара, небрежно издърпа ръцете си и отстъпи назад. — Фред точно си тръгваше. Фред, ще се видим преди шоуто при „Галактическо пътешествие“ в 2:10. Точно в два и десет, нали?
Барксдейл отново кимна, после тръгна към вратата. Сара наблюдаваше как двамата мъже си размениха бързи погледи.
Уингнът се втурна в кабинета зад Уорн и Барксдейл изскочи в коридора. Зад робота вървеше Тереза Бонифацио, късата черна коса беше паднала върху лицето й. Обикновено на това лице играеше тайнствена лека усмивка, сякаш замисляше номер. Но сега усмивката беше изчезнала.
— Съжалявам — каза Уорн, докато се приближаваше към Сара. — Имам предвид — че попречих на интимния ви момент.
— Не беше толкова интимен — отвърна тя и се върна зад бюрото.
— Симпатичен мъж — каза Уорн. — Радвам се за вас двамата.
Сара го погледна изненадано. Веждите му бяха замислено повдигнати, както ги помнеше. В Карнеги-Мелън той изпъкваше като оса между пеперуди — гениалното лошо момче на роботиката със спорните си теории и забележителни творения.
Но на срещата тази сутрин тя беше видяла един различен Уорн — обсаден и под обстрел. Пък и този мрачен сарказъм беше нещо ново.
— Нямам време за това точно сега, Дрю — каза тя.
Тери гледаше ту към единия, ту към другия.
— Ще отида да си взема кафе от барчето — каза тя.
— Не, стой. Ти най-много заслужаваш да чуеш това. — Уорн издърпа един стол и се срути в него със смях. После отново погледна Сара. — Ти нямаш време за това точно сега? Мили боже!
Горчивите думи отекнаха в студения въздух.
— Добре — каза Сара. — Да чуя.
— Викаш ме тук под фалшив предлог. После ме приемаш в заседателна зала и ме правиш на нищо, защото Метанет не работела както трябва. Дори ме обвини за това, накара ме да се чувствам отговорен за момчето, пострадало на „Преследване в Нотинг Хил“. Накара ме да я изключа.
Тя го гледаше как се обляга на бюрото й.
— Пълни глупости! И дори нямаше смелостта да ми кажеш какво става наистина. Вместо да инвестирате в роботиката, вие сте съкратили бюджета й. Изложили сте на риск програмата и сте саботирали работата на Тери.
— Не съм му казвала да протестира за това — обади се Тереза.
Очите на Сара се спряха за миг върху нея, после отново се обърнаха към Уорн.
— Не бях съгласна с начина, по който те повикаха, Андрю. Такова беше решението на шефовете. Колкото до роботиката, срамно е, но това е бизнес, а не изследователски институт. Казах ти го точно тук, когато ти дадох Уингнът. Всичко е заради социологическите изследвания. — Тя вдигна чашата с чай и погледна часовника. Беше два без три минути.