— Какво стана? — попита Сара.
Алоко погледна към мигащата диаграма на трасето.
— Мисля, че нашият човек е пипал и тук, както мониторите в Кошера. Накара ни да спрем кабинките на друго място. Не се съмнявам, че копелето вече е взело диска и е изчезнало. — Той вдигна радиостанцията. — Алфа, Омега, тук 33. Обектът може да е взел пратката. Заемете позиция. Съобщете, ако го видите, но не предприемайте нищо. Повтарям, не предприемайте нищо.
— Омега, разбрано — чу се глас.
Алоко свали радиостанцията.
— Дискът отдавна вече го няма — каза той с внезапна умора.
— Да проверим — отвърна Сара. — Трябва да сме сигурни.
Когато стигнаха до площадката за слизане, служителят помагаше на жената с близнаците. Сара чу как възрастният мъж се извини за забавянето.
— Внимавайте — каза Алоко на Сара и Барксдейл. — Не смятам, че Джон Доу е толкова глупав, че да излезе оттук. Но в момента нищо не може да ме изненада.
Първите две празни кабинки минаха пред тях и той се приближи към рампата.
Сара направи знак на Барксдейл и двамата последваха Алоко. „И без номера. Сега не е време за игрички.“ Изпитваше необичайно чувство — неудобство. Погледна през рамо. Освен жената с близнаците, в коридора към булеварда нямаше никого.
Когато се обърна отново, третата кабинка приближаваше към площадката. В нея седеше мъж и за миг Сара замръзна, решила, че е Джон Доу. Но той беше твърде набит и нисък. Беше приведен напред, сякаш спеше.
Внезапно Алоко се втурна към кабинката. Сара осъзна, че човекът вътре беше Крис Грийн, охранителят, който пазеше в предната част на обиколката.
Кабинката спря. Грийн се свлече напред.
Сара погледна вътре, обхваната от лоши опасения. До него се виждаше кутията за бижута, строшена на парчета. Наоколо лежаха части от диска.
— Крис? — Алоко сложи ръка на рамото на охранителя. Грийн се свлече надолу.
Алоко внимателно го изправи. Главата му увисна назад и Сара замръзна от ужас.
— Мили боже! — изстена Алоко.
Очите на Крис Грийн се взираха в тях — ококорени и невиждащи. Голямо парче от диска стърчеше от устата му. Тънка струйка кръв бавно се стичаше към брадата и по врата му, а после изчезваше под тъмната му риза.
14:22
Тялото на охранителя беше транспортирано дискретно до Медицинския център и заключено. Никой, дори лекарите, нямаше право да го доближава, докато не дойде полиция.
Върнаха се в Кошера да гледат видеозаписите от малкото охранителни камери, които наблюдаваха „Галактическо пътешествие“ — опитваха се да разберат какво се беше объркало.
— Добре, спри — каза Алоко на Ралф Пекъм.
Това бяха първите думи, произнесени от няколко минути. Току-що бяха прегледали на бързи обороти записа от камерата на стартовата площадка. Нищо необичайно. Нито следа от Джон Доу между родителите и децата.
— Какво друго имаме? — уморено попита Алоко.
Пекъм се консултира с таблицата.
— Само камерата в чакалнята — изсумтя той.
— Много добре. Пусни записа с двеста кадъра в секунда.
Пекъм въведе няколко команди, после завъртя един ключ на огромното табло. Сара гледаше как реки от туристи се стичат по екрана, преминават през бариерите и се качват на групи в кабинките, които се изстрелваха да ги посрещнат. Знаеше, че би трябвало да изпитва нещо точно сега — мъка, гняв, угризения — но се чувстваше просто вцепенена. Образът на Крис Грийн — незрящите очи, блестящото парче диск, което стърчеше от отворените му устни — не изчезваше от съзнанието й. Тя погледна към Фред Барксдейл, лицето му изглеждаше бледо под изкуствената светлина на Кошера и той я погледна за миг, после отново насочи очи към екрана. Изглеждаше покрусен.
— Всичко е наред — промърмори горчиво Алоко, който също гледаше видеозаписа. — Още един ден в рая.
Сара държеше запечатано пластмасово пликче, в което се намираха парчетата от диска, събрани по пода на кабинката. Очевидно са били счупени при жестока борба. Без да осъзнава какво прави, тя прехвърляше пликчето от ръка в ръка. Най-накрая го сложи в джоба си.
В лявата част на екрана нещо се раздвижи, когато група фигури застанаха до рампата.
— Намали на тридесет — каза Алоко.
Сега фигурите отляво се откроиха — Алоко, Пеги, самата тя. Сара си наложи да наблюдава онова, което се беше случило преди по-малко от час. Фред се появи в кадъра с кутията в ръка. Последва малката драма, докато двамата с Алоко убеждаваха Сара в правотата си. Тя взе решение — охранителят Крис Грийн влезе през задната вратичка. Сара се видя как дърпа Фред Барксдейл встрани, за да му обясни колко е разумно да нанесат неочакван удар на Джон Доу. Всъщност да обясни защо току-що беше обрекла един човек на смърт.