Изражението на Джорджия точно преди да излезе от лабораторията на Тери, се беше запечатало в паметта му. Не искам да отида сама, беше казала тя. Джорджия беше единственият му близък човек, той я изпрати сама в увеселителния парк, миниран с мощни експлозиви. Беше постъпил неразумно, въпреки че тогава не знаеше какво става.
Тери се появи до него.
— Откри ли нещо? — попита той.
Тя поклати глава.
— Проверих входовете и изходите на „Еклиптика“ и „Страх от дишане“ — задъхано каза тя. — Няма и следа от нея.
— Трябва да е някъде тук.
— Мисля, че търсихме навсякъде.
Завладяха го разочарование и нетърпение. Дали вече не е напуснала Калисто и е отишла в някой от другите светове? Бяха стигнали края на булеварда и пред тях оставаше само Космодрумът.
Той погледна Тери.
— Мислиш ли, че съм луд?
— Не знам. Може би. — Тя замълча. — Но ако беше моето дете, аз щях да правя същото.
Той посочи към Космодрума.
— Какво има там?
— Това са най-вълнуващите атракции. Тя ти обеща да не влиза сама.
— Все едно, по-добре да проверим. Не познаваш Джорджия.
— Така е. Аз ще поема онези отдясно и ще се срещнем тук.
Уорн я наблюдаваше с благодарност как тича към Космодрума. Много хора биха пренебрегнали тревогата му и биха се опитали да го разубедят да търси Джорджия, но не и Тери. Може би разбираше тревогата му. Просто беше предложила помощта си и търсеше също толкова усърдно, колкото и той.
Обърна се и пое към Космодрума, хвърляйки поглед към опашката за „Изстрелване“, първата обиколка пред него. Както очакваше, и тук я нямаше, само туристите го гледаха любопитно, както навсякъде. Обърна се. От тази страна имаше още две атракции. Щеше да я потърси и там. После щеше да се срещне с Тери и да…
В този миг съзря Джорджия.
Заля го вълна на облекчение. Беше в началото на опашката за — какво беше това? — „Бягство от Уотърдарк“. Слава богу, помисли си той и извика името й. Ако беше погледнал миг по-късно, тя вече щеше да е минала през входа на атракцията…
И тогава, преди да осъзнае какво става, един от разпоредителите й помогна да влезе. Докато Уорн гледаше, блестящият люк се затвори зад нея.
Облекчението му изчезна в миг. Внезапна тревога сякаш го наелектризира.
Той хукна през Космодрума направо към портала. Проби си път до началото на опашката. Една жена изненадано ахна, зад себе си чу мъжки глас, който викаше: „Ей, приятел, какво правиш, по дяволите?“.
Докато тичаше, разпоредителят пропусна вътре жена в червена рокля и две деца и Уорн мерна за миг вътре някакъв люк, на който пишеше „Внимание — област на ниска гравитация“, после порталът отново се затвори.
Той хукна към разпоредителя.
— Спрете я! — изкрещя.
Жената примигва към него под шлема.
— Моля?
— Казах, спрете я! Спрете обиколката!
Другият разпоредител се приближи.
— Съжалявам, сър — каза той и сложи ръка на рамото на Уорн, — всички тук бързат да избягат от затвора и се боя, че ще трябва да изчакате реда си…
Уорн отблъсна ръката му.
— Дъщеря ми току-що влезе тук. Искам да излезе.
Вторият диспечер — висок слаб мъж — също примигна под шлема. Уорн знаеше, че той прехвърля наум „Наръчник за отношение към посетителите“, преценявайки каква стратегия да използва с този проблемен гост.
— Не е възможно да спра атракцията, сър — каза той по-тихо, оставяйки ролята си. — Сигурен съм, че дъщеря ви се забавлява отлично. Всички харесват „Бягство от Уотърдарк“. Ако искате да я изчакате, най-добре идете при изхода, ето там. — Той посочи мястото със сребристата си ръкавица. — Обиколката трае само дванадесет минути и тя съвсем скоро ще излезе. А сега, ако обичате, отстъпете, за да можем да настаним останалите посетители.
Прав е, помисли си Уорн, това не е разумно.
Мълчаливо отстъпи назад.
— Благодаря, сър! — каза служителят и се обърна към следващата група, приканвайки я напред — двойка дебелаци с едно дете. Бащата заплашително погледна Уорн.
Разпоредителят се обърна към контролното табло и натисна един бутон. Люкът се плъзна встрани сред свистенето на изпуснатия въздух.