— Сър — обади се шефът на охраната, — мисля, че е добре да се върнете при семейството си…
Сара му направи знак да замълчи.
— Съжалявам, просто сме малко объркани.
— От какво?
— От онова, което казвате. Все пак стана сериозен инцидент и…
Пул се разсмя с хриплив смях, който повече напомняше на кашлица.
— Да, определено е сериозен — каза той. — Но не е инцидент.
Никой не му възрази и той продължи:
— Не мога да повярвам, че включихте всички онези светлини. — Баритонът му звучеше почти скръбно. — „Бягство от Уотърдарк“ беше любимата ми атракция. Но сега знам как е устроена и вече няма да ми доставя удоволствие.
Уорн видя, че Сара и Алоко отново се спогледаха, но не проговориха.
— Бях в началото на обиколката, когато взривът избухна. След като изведох роднините си навън, прекарах известно време вътре и чаках. И тогава ме спуснаха покрай падналата подпора. В този момент всички светлини се включиха и успях да я огледам добре. Доста силен взрив. С-4, нали? Три заряда, разположени странично. Наричат го „клубен сандвич“. Забележително прецизна работа. И хитро измислена, като се има предвид, че атракцията работеше.
В кабинката цареше тишина.
— Продължавайте — каза Алоко.
— Нужно ли е? Освен ако нямате навика да използвате мощни експлозиви за специалните си ефекти, бих казал, че някой се опитва да ви развали купона. Или някой посетител напълно е откачил. — Пул посочи към завесата. — Но къде е полицията? Защо местопрестъплението не е изолирано? Вместо това тук е пълно с костюмари, които се извиняват за инцидента. Инцидентът. На мен това ми звучи като опит да се прикрие нещо. Някой зле ви е уплашил. И мисля, че знам кой е.
— Знаете ли? — попита Сара.
Пул кимна.
— Рано тази сутрин в Нексус видях един тип да си говори сам. Отначало с това привлече вниманието ми — рецитираше стихотворение или нещо подобно. Южноафриканският акцент беше второто. И кройката на костюма му — никой турист не носи италиански костюм за пет хиляди долара в увеселителен парк. Но това, което най-много ме впечатли, беше начинът, по който се оглеждаше. Познавам това изражение. Сякаш оценяваше мястото. Или по-скоро, сякаш вече го притежаваше и за него то не крие никакви изненади.
Пул поклати глава и се засмя.
— Но това е свободният ми ден, затова забравих за него. Но докато седях в разбитата капсула, събрах две и две.
— Полицай ли сте? — попита Сара.
Мъжът отново се засмя.
— Не точно.
— А какъв?
— Въоръжена охрана. Работя в агенция за лични охранители.
Алоко извъртя очи.
— А аз си помислих, че сте Шерлок Холмс. — Тонът му се беше променил значително през последните няколко минути.
Отново настъпи мълчание, този път по-дълго.
Най-накрая Сара се престраши.
— Казахте, че можете да направите нещо за нас, господин Пул. Какво точно имате предвид?
— Не знам. Какво ви е нужно?
Алоко рязко се намеси:
— Достатъчно — каза той. — Господин Пул, бихте ли ни извинили за момент?
— Разбира се.
Уорн последва Сара и Алоко обратно в кабинката на Джорджия.
— Какво правиш, по дяволите? — попита Алоко, обръщайки се към Сара. — Той е просто някакъв наемен охранител. Чака ни работа.
— Точно това е проблемът — прошепна му Сара. — Работата. Има ли резултати от проверката по списъка със заподозрени на Барксдейл?
— Засега нищо подозрително. Техникът Тиболд се е регистрирал сутринта на входа, че излиза, но засега не се е върнал, така че не можем да го разпитаме. И във видеозаписите дотук няма нищо интересно.
— Разбираш ли за какво говорим? Не можем да направим нищо, освен да си ближем раните и да чакаме обаждане.
Алоко посочи с пръст зад гърба си.
— Той може да е един от тях.
— Стига, Боб, това са глупости. Роднините му са били на обиколката, рискувал е живота си, за да ги спаси.
— Значи е посетител. Още по-лошо. Знаеш ли как ще изглежда това? Какво ще надрънка?
— А какво мислиш, че ще надрънка, ако му кажем да се разкара? Нужна ни е всяка помощ, която можем да получим. Ако разпратиш специалистите от охраната да проверяват всичко, това ще изглежда подозрително. Но този човек — посетител в маскировъчни панталони и карирано кепе? Никой няма да му обърне внимание. Освен това явно знае за какво говори. Възнамерявам да го включа. А както знаеш, тук ръководството взема еднолично решенията.