Докато прелистваше страниците, хвърли поглед на другия посетител. Беше облечен странно — с карирана пелерина, тесен вълнен костюм с тънки ревери и много копчета. В едната ръка държеше копринен цилиндър, а в другата месинговата глава на дълъг бастун. Той обикаляше из барчето, оглеждаше се и надничаше тук-там. Най-накрая се доближи до Пепър.
— Много е тихо — забеляза мъжът.
— Да, като в гроб. Вие сте единственият, когото видях да влиза тук.
Мъжът кимна.
— Значи от доста време сте тук?
— Да — отвърна Пепър.
И какво от това — помисли си. Тонът на мъжа не му хареса. В крайна сметка той беше външен специалист, нали? Имаше пълното право да бъде тук. Което не можеше да се каже за този тип. Щом бе с костюм, явно беше актьор. Какво правеше в барчето? Сигурно беше дошъл да се нахрани гратис.
Сега мъжът оглеждаше тавана. Очите му приличаха на бадеми върху широкото му сърцевидно лице.
С предпазливо, почти деликатно движение той остави шапката си на близката маса и тръгна към Пепър. Сега държеше полирания си бастун в дясната ръка за голямата месингова топка. Пепър наблюдаваше острия шип на другия край, който проблясваше на флуоресцентната светлина.
— Трудно е да ви проследи човек, господин Уорн — каза мъжът и продължи да върви, докато пищялите му се опряха в коленете на ботаника.
Пепър беше толкова замаян от спокойната, дружелюбна атмосфера на Утопия, че за миг изпита само любопитство. После се върна в реалността и се отдръпна назад върху канапето. Пръстите му изпуснаха чашата и тя се разля върху вестника. Какво беше това? Мъжът нахлуваше в личното му пространство. Имаше и още нещо — говореше с чуждестранен акцент — френски? еврейски? — и гласът му звучеше заплашително. Внезапно Пепър почувства такъв силен страх, че му трябваше време, за да асимилира последните думи на мъжа.
— Уорн ли? — заекна той. Почувства как студената сода се просмуква в дъното на панталоните му. — Аз не съм Уорн. Не се казвам така.
Мъжът отстъпи назад и свали бастуна, гледайки го с очакване.
— Така ли?
— Не, но чакайте, чакайте. Сега си спомням. Пътувахме сутринта с него във въздушното влакче. Аз не съм Уорн. Казвам се Пепър. Норман Пепър.
Очите на мъжа се отместиха от лицето на Пепър към кутията „Д-р Пепър“.
— Разбира се — каза той с усмивка. После се доближи още повече.
14:55
От неудобното си място пред контролното табло на Тери Бонифацио Уорн наблюдаваше как Пул отключва вратата на лабораторията, предпазливо я отваря, оглежда коридора, после отново я затваря и заключва. С карираното кепе, кадифеното яке и полото си, той приличаше на турист, който се прави на таен агент. Това не вдъхваше много сигурност.
— Знаеш ли, изнервям се само като те гледам — каза Андрю.
Пул го погледна и се усмихна, разкривайки бели зъби, които ярко контрастираха със загорялото му лице.
— Добре — отвърна това. — Хубаво е да си нащрек. Така си готов да реагираш.
Той се отдръпна от вратата, после започна бавно да обикаля из помещението, разглеждайки стените и плочите на тавана. Когато свърши обиколката си, застана зад Уорн със скръстени ръце.
Андрю поклати глава. Струваше му се нелепо да има телохранител. Добре де, значи лошите, които и да бяха, знаеха за присъствието му. Но наистина ли го смятаха за такава голяма заплаха? Със сигурност би трябвало да се притесняват повече от охраната. И кой всъщност беше този Пул? Собственото му чувство за нереалност се засилваше. През последните няколко часа беше преживял твърде много изненади и травми.
— Не трябва ли да стоиш между мен и вратата? — попита Уорн. — За да можеш да поемеш куршума, ако стрелят по мен.
— Нямам намерение да поемам куршум в почивния си ден. Просто си върши работата.
Уорн задържа поглед върху безизразното лице, после тежко въздъхна.
— Да си върша работата — обърна се той към Тери, която седеше до него. — Откъде да започнем.
Тя мълчеше. Най-накрая го беше открила в Медицинския център, точно когато се канеше да си тръгва, следван от Пул. Когато й разказа какво беше станало в Уотърдарк, както и онова, за което Сара му беше съобщила, тя пребледня. Но сега, когато отвърна на погледа му, тъмните й азиатски очи бяха ясни и спокойни.
— Ако си ми казал всичко, изглежда Сара ти е дала две задачи. Да откриеш програмите на кои роботи са били променяни и кой е отговорен за това.