— Две задачи. — Уорн се залюля напред-назад, взрян в екрана на терминала. — И мисля, че те са свързани.
— Така ли? Как?
— Всеки крадец — в този случай хакер — оставя следи. Ако разберем как е хакнал роботите, можем да използваме това, за да го проследим обратно до извършителя.
— Тогава не трябва ли да говорим с Барксдейл? Неговият отдел се занимава с това. Ако някой знае как да го направим, това е той.
— Да, но лошите също го знаят и сигурно са взели мерки. — Уорн замълча. — Проблемът е, че всичко това са предположения. Нямаме достатъчно информация.
— Тогава стреляй в главата — отново се обади Пул.
Уорн го погледна въпросително.
— Стреляй в главата — повтори Пул, сякаш това беше нещо очевидно. — Първото нещо, което ни научи командирът. Когато влизаш в битка, трябва да избереш между мишените. По кого ще стреляш?
Никой не му отговори.
— По онзи, когото можеш да улучиш в главата — сам си отговори Пул.
— Командирът — повтори Уорн. — Значи си бил във въоръжените сили?
— Разбира се, бяхме въоръжени.
Уорн отново погледна към Тери.
— Ако отхвърлим кръвожадния смисъл, мисля, че той предлага първо да направим очевидното.
— Да открием променените програми.
— Да. Ако успеем да разберем как е била променена Метанет, може би ще успеем да направим обратната процедура и да открием препрограмираните роботи.
— Това означава да си сложим детективските шапки.
Уорн кимна и въздъхна.
— Детективски? — обади се Пул.
Лявото рамо на Уорн го болеше и този път той не си даде труд да се обръща. Ето ти телохранител, който проявява необичаен интерес към действията на клиентите си!
— Ще преровим системата — отвърна той, — търсейки трошиците, които лошите са оставили зад себе си.
Тери посочи с палец към металната количка, върху която стояха отломките на повредените роботи.
— Можем да започнем с тези — каза тя. — Да им направим диагностика и да видим какви са били последните им програмирани действия.
— Можем. — Уорн се размърда в стола и погледна плетеницата от жици и чипове, която представляваше мозъка на робота, който допреди няколко часа продаваше сладолед в Калисто. — Знаеш ли, мислех си за Засечка.
— Какво?
— Струва ми се странно. Очевидно е бил препрограмиран да пощурее и да предизвика паника. Но защо го направи точно тогава? Струва ми се, че е избързал. Искам да кажа, този Джон Доу още не беше започнал да действа.
Тери се замисли за момент.
— Забеляза ли нещо необичайно преди инцидента?
Уорн поклати глава.
— Засечка се държеше като на изпитанията. Направи шейк с брезов сироп на Джорджия. После аз му дадох специална поръчка, която ме идентифицираше като негов създател.
— Специална поръчка?
— Задна вратичка в програмата, нищо особено. Двоен шоколадов сладолед с фъстъци и бита сметана. Когато чуе това, в него се активира специална процедура. Нарича ме Кемо Сабе и изпълнява поръчката. Но точно след като ми даде сладоледа, той пощуря. Започна да опустошава сладкарницата. Успях да го изключа ръчно, преди да нанесе сериозни щети или да нарани някого. Освен мен. — Той мрачно потърка китката си.
— Хмм! Задна вратичка. — Тери го погледна. — Басирам се, че който и да е променил програмата му, не е знаел това. Смяташ ли, че като си активирал персоналния си код, може да си включил и инструкциите на врага? Предварително, така да се каже.
Уорн я погледна изненадано.
— Не помислих за това. Басирам се, че точно това е станало. Ти си гениална, Тери.
— Стига. Обзалагам се, че го казваш на всички момичета. — Но тя не успя да прикрие бледата руменина, която обагри бузите й.
— Можем да го обсъдим по-късно. Но Засечка и останалите са просто отделни роботи. Мисля, че е по-добре да проверим самата Метанет. — Уорн отново сложи ръце на клавиатурата. — На срещата тази сутрин Барксдейл каза, че вътрешната мрежа в Утопия е напълно изолирана от външния свят. Вярно ли е това?
— Да.
— Значи е пипано отвътре, точно оттук. Значи няма смисъл да търсим следи от външно проникване. Ще приемем, че си е осигурил привилегирован достъп. Нали?
Тери кимна.
— Тогава да минем на последните стъпки, които прави един хакер. Архивираш ли списъка на директориите?