Макар Тери още да гледаше към разпечатката, Уорн видя, че е настръхнала при спомена.
— И какво стана? — попита той.
— Припаднах. Не си спомням нищо, дори не знам колко дълго съм била там. Събудих се в лечебницата. — Тя потръпна. — Бях само на девет, но бях убедена, че съм умряла в онзи килер. На другия ден избягах. Оттогава страдам от клаустрофобия. Не мога дори да се возя на онези влакчета в парка, които се движат на тъмно.
Най-после тя вдигна очи към него.
— Така че разбирам как се чувстваш. Понякога дори най-ужасните ти кошмари се сбъдват.
Последвалата тишина беше нарушена от шепота на Пул пред вратата. Тери стана и му отключи.
— Да започваме — каза тя, когато се върна.
Работата беше досадна: да извикаш файл на екрана, да отбележиш датата и големината му и да го сравниш със същия файл от разпечатките, търсейки несъответствия, разлика в големината или датата на въвеждане на файла, което би означавало, че е променян. Уорн прегледа една разпечатка, после втора и трета. Все едно да търси игла във виртуална купа сено!
Внезапно той спря.
— Това е странно — каза и посочи една разпечатка. — Погледни.
Файлът се казваше /bin/spool/upd_disply.exec.
— Не ми е познат — каза Тери. — Каква функция има?
— Хмм. Програмен файл за опресняване на дисплея преди сутрешния трансфер към роботите.
— Звучи съвсем невинно.
— Защото не мислиш като хакер. Нима ще си скриеш намесата във файл с име worm_infect_reformat или по-скоро в нещо, което звучи съвсем обикновено и не привлича внимание? — Той почука по хартията. — Важното е, че това е поддържащ файл, част от основната програма. Няма причини да бъде променян. Но виж колко е голям.
Тери се загледа по-внимателно.
— Седемдесет и девет килобайта.
— А виж колко е голям сега в Метанет. — Той посочи списъка на компютърния екран.
Тери подсвирна.
— Двеста тридесет и един килобайта.
Но Уорн вече прелистваше останалите разпечатки.
— Виж, този файл не е бил променян до… — Той обърна нова страница. — Допреди месец.
Те се спогледаха.
— Какво има? — попита Пул.
Уорн бързо взе разпечатката и прокара пръст по списъка, сравнявайки файловете отпреди месец със сегашните на екрана. Освен повърхностна промяна на временни файлове нищо друго не се беше променило.
— Това е — промърмори той.
— Има ли шанс да сме сгрешили?
— Никакъв.
— Това е бинарен файл.
— Точно така.
Тери отново завъртя очи към тавана.
— Какво има? — отново попита Пул.
Уорн пусна разпечатките и потърка лице.
— Някой е променил една от основните подпрограми. Файлът е три пъти по-голям, отколкото би трябвало. Превърнали са го в „оръжие на престъплението“. Всеки път, когато се стартира, Метанет ще прави неща, които не предполагаме. И ако искаме да разберем какво точно прави, трябва да я разработим в обратен ред.
— Как така в обратен ред?
— Да проследим програмния код до ниво машинни инструкции и да опитаме да разберем какво се случва. Никак не е лесно.
— Пък и отнема много време — добави Тери.
— Но се обзалагам, че това е причината роботите да откачат. Ако разберем какво предизвиква, можем да го предотвратим. — Уорн се отдръпна от терминала. — Има ли причини да не го направим?
— Само очевидната — обади се Пул.
И двамата се обърнаха към него.
— Казвай — подкани го Уорн. — Пусни и втората обувка.
— Престъпниците са поставили условие да няма намеса, нали? На мен това ми прилича на намеса. Никак няма да са доволни.
За миг Уорн срещна спокойния му поглед. После се обърна към Тери, която го гледаше въпросително.
— Само ако разберат — каза Уорн. — А те няма да разберат. Освен ако не са по-добри програмисти, отколкото терористи. А сега на работа.
И той отново се обърна към клавиатурата.
15:12
Също така внезапно, както се беше оживил, Медицинският център отново се успокои. С изключение на няколко малки групи, скупчени около оградените със завеси кабинки, повечето от посетителите си бяха тръгнали. Един-двама решително заплашваха със съд, но другите бяха грабнали безплатните купони за храна и жетони за казиното и се бяха върнали в парка.