Сара Боутрайт ги наблюдаваше със смесени чувства. Макар да ненавиждаше съдебните дела — отношение, което се споделяше от целия персонал на Утопияленд — искаше й се повече хора да бяха се отправили към въздушното влакче. Да ги гледа как се връщат към различните светове беше все едно да наблюдава ранени войници, които неразумно се връщат в битката.
Тя вървеше по силно осветения централен коридор на реанимацията и кимаше на сестрите, с които се разминаваше. Спря да поговори с един техник от охраната, после отново влезе при Джорджия Уорн. Доктор Финч я беше уверил, че момичето ще се оправи, но приспивателното ще действа поне още час.
Сара седна до долната част на леглото и се загледа в неподвижната фигура под завивките. Джорджия спеше спокойно, косата й беше паднала през челото, устните й бяха леко разтворени.
Сара седеше, заслушана в далечния шум от гласове в стаята на сестрите. Имаше много работа — трябваше да уведоми Чък Емъри в Ню Йорк, да инструктира мениджърите на отделните атракции, преструвайки се, че нищо не се е случило. И все пак това й се струваше безсмислено. В момента всичко зависеше от Джон Доу. Тя се отпусна в стола, за да се отпуснат и мускулите й, но не се изненада особено, когато те отказаха да й се подчинят.
Погледът й отново се спря на Джорджия, на прясната рана на бузата й, на начина, по който тънките й ръце стискаха памучното одеяло. Странно беше, че краката сами я бяха отвели до леглото на първата несполука в живота й.
Когато се бе преместила при Андрю Уорн, тя реши да накара Джорджия да я хареса, да я приеме. Сара знаеше, че всеки проблем може да бъде разрешен с усилие на волята. Но колкото повече опитваше, толкова повече Джорджия се съпротивляваше.
Разбира се, ако трябваше да бъде честна със себе си, вината не беше само у момичето. Сара се беше появила на сцената, когато смъртта на Шарлот Уорн все още мъчеше съзнанието на момичето и Джорджия проявяваше силно чувство на собственост по отношение на баща си. Но може би с детския си инстинкт беше усетила, че Сара никога не би могла да бъде всеотдайна майка. Сега Сара разбираше, че не би се обвързала с подобен ангажимент — кариерата й беше твърде важна за нея. В крайна сметка не беше ли приела работата в Утопия без нито миг колебание? Още си спомняше израза върху лицето на Андрю, когато му съобщи — той беше толкова сигурен, че тя ще отиде с него в Чапъл Хил и ще му помогне да пусне новата си технология в действие. Но възможността да управляваш място като Утопия се пада веднъж в живота! Нищо не би могло да й попречи да приеме работата.
Да управляваш място като Утопияленд…
Неспокойно се размърда на стола. За Сара редът беше изключително важен, жизненоважен. Утопия беше съвършено организирана система — комплексна, идеално уредена и затворена. А Джон Доу беше елементът на случайност, който беше предизвикал безредие, дори хаос.
Тя се приведе напред и подпря глава на ръцете си.
— Какво да правя, Джорджия? — попита. — За пръв път в живота си не знам как да постъпя.
Единственият отговор беше раздвижване в леглото и приглушена въздишка.
Внезапно на Сара й се прииска Фред Барксдейл да е до нея. При друг случай тя би отхвърлила подобно чувство като сантименталност или слабост, но не и сега. Фреди щеше да знае какво да й каже, за да й помогне.
Когато за пръв път дойде в Утопия, изобщо не мислеше за любов. А последният човек, в който си представяше, че може да се влюби, беше Фред Барксдейл. Тя винаги беше излизала с мъже като Уорн — очарователни по един суров начин, малко арогантни; мъже, които не се страхуваха да покажат на всички, че са гениални. Фреди беше точно обратния тип. О, тя не отричаше неговата гениалност — начинът, по който се справяше с тежката отговорност като шеф на информационните технологии в Утопия по време на създаването на дигиталната й инфраструктура беше изключителен. Но той беше прекалено съвършен: маниерите на английски аристократ, външността на кинозвезда, литературната му ерудиция го правеха почти идеалния мъж.
Една вечер преди около два месеца случайно се срещнаха на масата за рулетка в казиното на Газените фенери. Това беше малко преди шефовете от Ню Йорк да решат, че присъствието на ръководни кадри в казината на Утопия не е желателно. Барксдейл току-що беше изгубил повече пари, отколкото възнамеряваше, но независимо от това я очарова с няколко цитата от „Фалстаф“ на тема гибелните последици от хазарта. Накрая се отбиха да пийнат в близкия бар „При Мориарти“. Следващата седмица вечеряха в най-хубавия френски ресторант във Вегас. Фред беше истинско откровение. Двадесет минути беше обсъждал вината със сомелиера. Но това не беше поза или превземка — той беше искрено заинтригуван и очевидно знаеше повече за замъка Сен Емилион, отколкото служителя. През повечето време, докато вечеряха, Фреди отговаряше на въпросите на Сара за Бордо, обясняваше й какво означава grands crus u appellations.