— А сега?
— Пенсионирах се.
— Млад си за пенсиониране.
— Реших да му се порадвам, докато мога.
— И радваш ли се?
— Повече от всякога.
— Какво прави тази вечер? В Гринич Вилидж?
— Слушах музика — отговорих. — В блус клубовете на Блийкър Стрийт.
— А накъде се беше запътил с влака по линия номер шест?
— Смятах да си намеря стая някъде или да отида на автогарата и да взема автобус.
— Закъде?
— Закъдето и да е.
— Кратко посещение?
— Нещо такова.
— Къде живееш?
— Никъде. Годината ми преминава в кратки посещения, едно след друго.
— Къде е багажът ти?
— Нямам.
Повечето хора продължаваха с въпросите, но Тереза Лий не го направи. Вместо това очите й отново промениха изражението си и тя каза:
— Не ми харесва, че списъкът те е подвел. Мислех, че е сигурен.
Говореше като ченге на ченге, сякаш старата ми работа беше от значение за нея.
— Подведе ме само наполовина — отбелязах. — Все пак ми подсказа, че става дума за самоубиец.
— Така е — съгласи се тя. — Признаците не би трябвало да се различават. И все пак е било фалшив позитивен сигнал.
— По-добре, отколкото фалшив негативен сигнал.
— Предполагам — кимна тя.
— Знаем ли коя е? — попитах.
— Още не. Но ще разберем. Казаха ми, че са намерили портфейл и ключ. Вероятно ще се окажат достатъчни. Но защо е била облечена със зимно яке?
— Нямам никаква представа — отвърнах.
Млъкна, сякаш бе дълбоко разочарована.
— Тези неща не са статични, а се развиват — обясних аз. — Смятам, че към списъка за жените трябва да се добави дванайсета точка. Ако жена атентатор свали забрадката си, на лицето й ще има същата разлика в загара, както при мъжете с обръснати бради.
— Така е — кимна тя.
— Освен това четох в една книга, че онова с девствениците било лош превод. Думата е двусмислена. Споменава се в пасаж, изобилстващ с образи, свързани с храни. Мляко и мед. Вероятно думата означава стафиди. Едри, може би захаросани и сиропирани.
— Самоубиват се заради стафиди?
— Ще ми се да им видя лицата.
— Знаеш ли чужди езици?
— Знам английски — отговорих. — И френски. А и защо са й на жена атентатор девици? Много от свещените текстове са преведени неправилно. Особено когато се споменават девици. Дори и в Новия завет. Някои хора твърдят, че Мария била майка за пръв път и нищо повече. Авторите на оригиналните текстове биха се смели, ако можеха да разберат как сме изкривили нещата.
Тереза Лий не каза нищо по въпроса, а попита:
— Ти добре ли си?
Реших, че се интересува дали съм потресен. Дали не трябва да прибягна до услугите на психолог. Може би защото бе решила, че съм мълчалив човек, който се е разприказвал прекалено. Грешка.
— Добре съм — отвърнах.
Тя ме изгледа някак изненадано.
— Аз самата бих съжалила, че съм използвала подобен подход. Във влака… мисля, че ти си я тласнал да прекрачи границата. След още една-две спирки може би е щяла да преодолее онова, което я е измъчвало.
Мълчахме минута, после едрият сержант мушна глава през вратата и й кимна да излезе в коридора. Последва кратък разговор шепнешком, след който Лий се върна и поиска да отида с нея до Западна трийсет и пета улица. До полицейското управление.
— Защо? — попитах аз.
Тя се поколеба.
— Формалност — отговори. — Да запишем показанията ти, да приключим случая.
— Имам ли избор? — попитах.
— Не тръгвай в тази посока — предупреди ме тя. — Замесен е израелският списък. Можем да кажем, че става дума за националната сигурност. Ти си важен свидетел и ще те държим при нас, докато остарееш и умреш. По-добре да сътрудничиш като добър гражданин.
Свих рамене и я последвах през лабиринта на „Гранд Сентръл“ до Вандербилт Авеню, където беше паркирала колата си. Беше форд краун виктория, без обозначения, очукана и мръсна, но работеше добре. Стигнахме до Западна трийсет и пета улица невредими. Минахме през големия стар портал и тя ме поведе нагоре, към стая за разпити. Спря, изчака ме в коридора и ме пусна да вляза преди нея. Не ме последва — затвори вратата и я заключи отвън.
8
Тереза Лий се върна след около двайсет минути с папка за откриване на официално досие и още един полицай. Остави папката на масата и представи новодошлия като свой партньор. Каза, че името му е Дохърти.
Каза, че е дошла с куп въпроси, които е трябвало да ми зададе още в началото.
— Какви въпроси? — попитах.
Тя ми предложи кафе и тоалетна. Приех и двете. Дохърти ме отведе до края на коридора, а когато се върнахме, на масата до папката имаше три пластмасови чаши. Две кафета и един чай. Взех едното кафе и го опитах. Ставаше. Лий взе чая. Дохърти взе второто кафе и нареди: