Утре ме няма

Мълчахме още двайсет секунди. Не преставах да оглеждам парка. Виж, но и гледай, чуй, но и слушай. Колкото по-активно участваш, толкова по-дълго ще оцелееш. Нищо обаче не скочи срещу мен. Не се случваше нищо неочаквано. Хората идваха и си отиваха, разхождаха кучета по алеята, пред сергия за сандвичи се образуваше опашка. Беше рано, но всеки час от деня и нощта е нечие време за обяд. Зависи кога започва денят. Лий преглеждаше бележките си. Джейкъб Марк беше забол очи в земята, но погледът му беше фокусиран някъде дълбоко под повърхността. Най-накрая той се наведе напред, обърна глава настрани и ме погледна. Помислих си: Ето, започна се. Големият въпрос. Гърбицата на пътя.

— Когато Лайла Хот ти се обади, спомена ли Питър? — попита той.

Кимнах.

— Тя е жената, която го е взела от бара.

— Защо е отделила цели четири часа за това?

— Занаят. За да се забавлява. Защото е могла да си го позволи.

— Къде е той сега?

— Тя ми каза, че бил тук, в града.

— Добре ли е?

— Не ми каза.

— Ти мислиш ли, че е добре?

Не отговорих.

— Отговори ми, Ричър — настоя той.

— Не — казах.

— „Не“ означава „няма да ти отговоря“ ли?

— Не, не мисля, че той е добре.

— Но може и да е?

— Може и да греша.

— Какво точно ти каза тя?

— Аз й казах, че не се страхувам от нея, а тя ми каза, че и Питър Молина й е казал така. Попитах я дали той е добре, а тя ми нареди да отида при нея, за да проверя.

— Значи може да е добре.

— Възможно е. Мисля обаче, че трябва да си реалист.

— За кое? Защо им е на две жени от афганистанско племе да се занимават с Питър?

— За да се доберат до Сюзан, разбира се.

— За какво? Предполага се, че Пентагонът помага на Афганистан.

— Ако Светлана е афганистанка и се е сражавала, значи е от муджахидините — обясних аз. — Когато руснаците се изтеглиха, муджахидините не се върнаха на село, за да се занимават с козите си. Продължиха напред. Някои от тях станаха талибани, други се присъединиха към „Ал Кайда“.

58

— Трябва да съобщя в полицията за Питър — каза Джейкъб Марк.

Беше почти станал от пейката, преди да протегна ръка зад гърба на Тереза Лий и да сложа ръка на рамото му.

— Помисли пак — опитах се да го убедя аз.

— Какво има да мисля? Племенникът ми е отвлечен. Той е заложник. Онази жена е признала.

— Помисли какво биха направили ченгетата. Веднага ще се обадят на федералните. Федералните ще те арестуват начаса и ще забравят за Питър, защото в момента пържат по-едра риба.

— Длъжен съм да опитам.

— Питър е мъртъв, Джейк. Съжалявам, но трябва да приемеш фактите.

— Все още има някакъв шанс.

— Значи най-бързият начин да го спасим е да открием Лайла. И можем да го направим по-бързо от ченгетата.

— Мислиш ли?

— Виж само какви ги вършат. Изпуснаха я веднъж, после допуснаха да се измъкнем от кафеза. Не бих ги изпратил дори да ми потърсят книга от библиотеката.

— Как, по дяволите, ще я намерим сами?

Погледнах Тереза Лий.

— Говори ли със Сансъм?

Тя сви рамене, като че ли имаше добра и лоша новина.

— Говорих с него набързо. Каза, че може би ще дойде тук лично и че ще се обади допълнително, за да каже кога и къде. Обясних му, че не може да го направи, защото държа телефона изключен, а той заяви, че ще се свърже с Дохърти, а аз да се обадя на него, за да получа подробностите. Така и направих, но Дохърти не отговори на обажданията ми. Опитах се да го открия през централата, но диспечерът ми каза, че Дохърти не можел да се обади.

— Какво означава това?

— Според мен, че току-що е бил арестуван.

Това променяше всичко. Дадох си сметка още преди Лий да го изрече на глас. Подаде ми сгънатите листове с бележките. Взех ги, като че ли поемах щафетата. Трябваше да продължа напред, колкото можех по-бързо. Тя излизаше от пистата — бягането й приключваше.

— Разбираш, нали? — попита тя. — Сега трябва да се предам. Той е мой партньор. Не мога да го оставя да се оправя сам с подобно безумие.

— А ти мислеше, че той ще те изостави, без да му мигне окото — отбелязах.

— Но не го направи. А аз си имам свои принципи.

— Няма да му помогнеш така.

— Може би. Но и няма да обърна гръб на партньора си.

— Просто напускаш терена. Не можеш да помогнеш на никого от арестантската килия. Отвън винаги е по-добре, отколкото отвътре.

— За теб е различно. Утре може да те няма. Аз не мога. Аз живея тук.

— Ами Сансъм? Трябват ми мястото и времето за срещата.

— Не разполагам с тази информация. А и с него трябва да внимаваш. По телефона звучеше странно. Не можах да разбера дали е ядосан или разтревожен. Трудно е да се каже на чия страна ще застане, ако дойде тук.