Магистратът, който бавно отпиваше от чая си, остави чашата на масата. Облегна се назад в креслото и каза:
— Да чуем цялата ти версия, Тао Ган.
— Ами смятам, че опитът за ухажване е донесъл на Лън големи неприятности. Защото момичето, брат му и старият скитник са били от една и съща банда, девойката им е служила за стръв. Щом той е пристигнал в чайната и е започнал да я ухажва, тя се е развикала, че й посягат, това е стар женски номер. Братът и старецът веднага са дотичали на помощ и са започнали да го изнудват за пари. Все пак Лън е успял да се измъкне. Ала насред пътя към планината го е причакал старият скитник и отново се е опитал да го изнуди, като е разиграл сцена на улична кавга. Носачите са били заети да пердашат момчетиите нехранимайковци, затова и не са могли точно да чуят за какво е била разпрата. Като не е успял да накара стареца да млъкне, Лън го е блъснал силно. Вие какво мислите за подобна версия, господарю?
— Правдоподобна е и напълно съответства на характера на лихваря. Продължавай.
— Докато са носели Лън към дома му, той наистина се е разтревожил за стореното. Не за състоянието на стареца, разбира се, а за очевидците. Опасявал се е, че щом другите бандити открият пребития скитник, ще тръгнат да си отмъщават. Когато уличният търговец го е осведомил, че е видял как старецът тръгва към планината, лихварят го е последвал. Някъде сред пътя го е настигнал и му е нанесъл тежък удар отзад, вероятно с остър камък или с дръжката на камата си — Тао Ган замълча, но тъй като магистратът му кимна окуражително, продължи: — За Лън, човек с мощно телосложение и напълно запознат с местността, не е било трудно да пренесе трупа в изоставената горска хижа. При това се е сетил да отсече пръстите на жертвата си, за да не разбере никой, че човекът е бил член на банда. Но къде и с какво ги е отсякъл, си остава за мен пълна загадка.
Съдията Ди се поизправи в креслото. Започна да глади дългата си черна брада и каза усмихнат:
— Справи се отлично. Имаш логичен ум и силно развито въображение: чудесно съчетание за един следовател. Ще имам предвид версията ти, разбира се. Ала слабото й място е, че се основава изключително върху казаното от кривогледия осведомител. Но преди малко нарочно отбелязах несъответствието между двете описания като пример за това, доколко може да се разчита на показанията на очевидци. Всъщност, Тао Ган, смятам, че е твърде рано да се спираме на една версия. Първо трябва да се уверим в достоверността на фактите и да потърсим допълнителни сведения — щом забеляза посърналото изражение на своя помощник, магистратът побърза да продължи: — Благодарение на отличната ти работа днес следобед сега разполагаме с три напълно сигурни факта. Първо, че пръстенът е свързан по някакъв начин с момиче от разбойническа банда. Второ, че тя има брат, защото, както и да са се развили нещата снощи, на Лън не би му хрумнало нарочно да си го измисли. И, трето, че съществува връзка между момичето, брат му и убития. Вероятно са членове на една и съща банда, а ако е така, става въпрос за група от някой съседен окръг. Никой от служителите ни не е зървал жертвата преди, а самият Лън спомена, че момичето е от вътрешността на страната. И тъй, сега трябва да установим къде се крият момичето и брат му. Може би няма да е много трудно, защото такава красива скитница неизбежно привлича вниманието на околните. Обикновено към подобни банди се присъединяват евтини проститутки.
— Мога да попитам местния главатар на просяците, господарю. Старият негодник е твърде умен, пък и никога не отказва съдействие.
— Да, идеята е добра. Докато си в града, аз ще проуча допълнително Лън. Ще разпитам оня хитрец неговия служител, а също приятеля му, златаря Чу, и носачите. Ще накарам началника на стражата да издири двама-трима от младежите, които са се подигравали на лихваря по пътя му, както и уличния търговец, видял стареца да се надига след разпрата. И, накрая, ще разпитам господин Уан дали Лън наистина е бил пиян, когато се е прибирал у дома. Всички тези рутинни процедури на драго сърце щяха да поемат старият Хун, Ма Жун и Цяо Тай, но понеже ги няма, ще свърша всичко сам. Тъкмо ще се поотвлека за малко от онзи случай на контрабанда, който си остава неразрешен и не ми дава мира. Залавяй се за работа и успех!
Единственият човек във вмирисаната кръчма „Червеният шаран“ беше сивобрад старец, приведен над тезгяха. Носеше дълга и прокъсана на места синя роба, на темето му бе нахлупена мърлява черна шапчица. Проскубани мустаци и заострена брадица украсяваха издълженото му набръчкано лице. Той се взираше с празен поглед пред себе си и лениво чоплеше зъбите си. Щеше да бъде затрупан с работа късно вечерта, когато щяха да пристигнат подопечните му просяци, за да си платят полагаемия дял от спечелените подаяния. Старецът наблюдаваше безмълвно как Тао Ган си налива неканен чаша вино от пропукана глинена кана. После я грабна и мигом я скри под тезгяха.