— Доста сте били зает тази сутрин, господин Тао — изграчи той. — Разпитвали сте за разбойнически свади и златни пръстени.
Тао Ган кимна. Знаеше, че вездесъщите просяци на главатаря го осведомяват за всичко, което става в града. Той остави чашата и подхвана приветливо:
— Затова и реших следобеда да си почина, да се позабавлявам малко. Но не ми се иска с професионалистка. Ще ми се да е само любителка.
— Голям хитрец сте, няма що! — отвърна кисело сивобрадият. — За да не си платите, а на всичкото отгоре да я обвините в практикуване без разрешително. Хем даром да се позабавлявате, хем и похвала от началството да получите.
— Ти за какъв ме вземаш! Просто искам да не е професионалистка, пък и да не е тукашна, защото трябва да си пазя името.
— А защо ви е нужно това, господин Тао? — запита с престорена любезност главатарят. — Да не сте били светец досега?
Гостът реши да пропусне хапливата забележка покрай ушите си. Само промълви замислено:
— Да е млада и хубавка. Но да не взема много, хей!
— Първо да се уверя, че ще оцените по достойнство напътствията ми, господин Тао.
Сивобрадият наблюдаваше с внимание, докато Тао Ган внимателно отброи пет медни гроша на тезгяха, но не посегна да ги прибере. С дълбока въздишка помощникът добави още пет. Сега вече старецът ги сграбчи с костеливата си, напомняща кокоши крак ръка.
— Значи, отивате в странноприемница „Сините облаци“ — прошепна заговорнически той. — Две преки по-надолу, четвъртата сграда отляво. Попитайте за Сън Гуй. Той й е брат и обикновено сам урежда заплащането — главатарят изгледа втренчено Тао Ган и добави с мръснишка усмивка: — Мисля, че ще се спогодите със Сън Гуй. Той е открито, мъжко момче, а и много дружелюбно. Приятно прекарване, господин Тао. Наистина го заслужавате.
Тао Ган благодари и излезе. Крачеше колкото се може по-бързо по неравния калдъръм на тясната уличка, защото не изключваше възможността сивобрадият да изпрати някой от своите просяци в странноприемницата, за да предупреди Сън Гуй, че ще бъде посетен от съдебен служител. Обстановката в „Сините облаци“ беше доста мизерна, а самата постройка почти се губеше между два дюкяна, рибарница и зарзаватчийница. Под мъждивата светлина в дъното на тясно стълбище върху бамбуков стол дремеше един дебелак. Тао Ган го смушка в ребрата с костеливия си показалец и изръмжа:
— Трябва ми Сън Гуй!
— Вземай си го и ми се махайте от главата! Втората врата на горния кат. Питай го обаче кога възнамерява да си плати.
Тао Ган понечи да тръгне към втория кат, но мъжът, явно разгледал слабата му фигура, извика:
— Постой! Виж първо лицето ми…
Лявото му око беше затворено и подпухнало, а бузата — отекла и болезнено бледа.
— Ей това е твоят Сън Гуй — рече злобно мъжът. — Мръсен негодник.
— Колко са горе в стаята?
— Трима. Освен разбойника и сестра му там е и приятелят му Чан, същата пасмина като него. Имаше и четвърти, но се загуби.
Тао Ган кимна. Докато се изкачваше по стълбите, си помисли мрачно, че сивобрадият сега тръпне от нетърпение да научи какво ще му се случи в бърлогата на звяра. Нищо, само да излезе жив оттук, ще му го върне тъпкано. Той потропа рязко на посочената врата и отвътре се разнесе груб глас:
— Утре ще си получиш парите, гнидо!
Тао Ган блъсна вратата и влезе. От двете страни на голата мръсна стая имаше по един дъсчен одър. Върху десния лежеше грамаден мъж, облечен в кърпена кафява куртка и панталони. Имаше широко подпухнало лице с къса четинеста брада. Косата му беше вързана на опашка с мърлява кърпа. Върху другия одър шумно хъркаше един мършав дългуч, положил остриганата си глава върху свитите си жилести ръце. Пред прозореца седеше красива млада жена и кърпеше една куртка. Беше само по широки сини панталони, пищният й торс беше съвсем гол.
— Какво ще кажеш да ти помогна за наема, Сън Гуй? — запита направо Тао Ган и посочи с брадичка към момичето.
Мъжагата скочи на крака, изгледа госта от горе до долу с кръвясалите си очички, почесвайки косматата си гръд. Помощникът на съдията забеляза, че връхчето на лявото му кутре е отсечено. Огледът явно приключи, защото великанът попита дрезгаво: