Отведох в столицата, където не бях ходил дотогава, и останах очарован да видя толкова величествено място, рожба на високоразвитата ни култура. Култура, която щеше да бъде разрушена, ако не успеех да убедя говорителите и Мъдреца да направим нещо, за да спрем Ордена.
Говорих пред тях пламенно. Разказах им за всички злини, сторени от Императорския орден. Разкрих пред тях, че в планините живеят хора, готови да се отзоват на всяка тяхна дума — хора, готови да действат.
Говорителите отвърнаха, че не е възможно да съм опознал същността на Императорския орден посредством видяното. Императорският орден била огромна нация, а ние сме се били сблъскали с шепа хора от техния народ. Според тях не било възможно тези хора да са извършили жестокостите, в които ги обвинявах, понеже щели да отскочат в ужас още преди да са привършили. Като доказателство ми предложиха да одера жив един от тях. Признах, че не бих могъл, но ги уверих, че съм виждал мъже от Императорския орден, които го правят, без да се замислят.
Говорителите се ядосаха на моята настоятелност. Напомниха ми да не забравям, че не ни е дадено да познаваме действителността. Увериха ме, че мъжете от Императорския орден вероятно са били уплашени, че може да се окажем враждебен и жесток народ, и просто са поискали да изпробват устойчивостта ни, като са ни накарали да повярваме, че описаните от мен неща са се случили в действителност, по този начин са искали да наблюдават реакцията ни — да разберат дали наистина вярваме в мира, или възнамеряваме да ги нападнем.
Говорителите допълниха, че не бих могъл да съм сигурен, че наистина съм видял онези ужасии и че дори да е така, не бих могъл да преценя дали наистина са били за добро или за лошо — че не съм аз човекът, който ще съди действията на хора, които не познавам; че това би означавало, че се поставям над тях, което само по себе си е акт на преднамерена враждебност.
Аз не можех да се отърся от спомена за видяното, в главата ми звучаха гласовете на хората, с които живеех и които бяха единодушни, че трябва да убедим Говорителите да предприемат действия за спасяването на родината ни от Императорския орден. Виждах пред себе си лицето на Лучан. После си представях Мерилий в лапите му. Сещах се за нейната жертва, за това, че животът и бе пожертван напразно.
Изправих се пред говорителите и ги нарекох зли и безчовечни.
Кара се изсмя на висок глас.
— Май като се замислиш, успяваш да различиш кое е истина и кое не.
Ричард я накара да млъкне с гневен поглед.
Оуен вдигна глава и примигна. Докато разказваше историята си, дотолкова се бе вглъбил, че думите на Морещицата изобщо не бяха стигнали до него. Погледна Ричард.
— И тогава ме прокудиха — рече.
— Но нали бариерата, която прегражда прохода, вече я няма? — възкликна Ричард. — Ти лично си минавал оттам неведнъж. При това положение как биха могли да те принудят да напуснеш родината си?
Оуен махна с ръка.
— На тях не им е нужна стената на смъртта. Само по себе си прогонването е равносилно на смъртна присъда — смъртта на даден човек като поданик на Бандакар. Името ми ще бъде разпространено из цялата империя — доколкото изобщо е останало нещо от нея — и всички ще странят от мен. Никоя врата не ще се отвори да ме посрещне. Та аз съм прокуден. Никой не би искал да контактува с човек като мене. Аз съм извън закона. Все едно дали има бариера; важното е, че ме откъсват от хората. И това е по-ужасно.
Върнах се при другарите си в планините, за да си събера нещата и да им призная, че съм бил прокуден. Налагаше се да напусна родината ни, понеже такава бе волята на сънародниците ми, изразена чрез думите на нашите говорители.
Но другарите ми в планините не искаха да ме пуснат. Казаха, че прокуждането ми било неправилно. Те бяха видели с очите си онова, на което бях станал свидетел и аз. Техните жени, майки, дъщери или сестри бяха пленени от Императорския орден. Бяха видели как избиват приятелите им, как техни близки биват одирани живи и оставени да се мъчат в неописуема агония, бяха видели как соколите кръжат над окървавените колове. Казаха, че след като всички сме видели с очите си тези неща, значи трябва да са истина — значи са се случили в действителност.
Всички бяха единодушни, че сме излезли да живеем в планините, водени от любов към народа си и от желанието да възстановим изгубения мир. Обвиниха говорителите, че техните очи не са способни да гледат и че обричат народа ни на смърт в ръцете на диваците от Стария свят или на нечовешки живот под управлението на Императорския орден, които ни използват за разплодни животни или роби.
Бях изумен, че тези хора не ме отблъснаха като прокуден — напротив, пожелаха да остана с тях.