Дженсън сбърчи нос.
— В такъв случай нещо не разбирам. Ако наистина е така и онова място им е било известно — понеже нали твърдиш, че са знаели как е възможно да се прекоси границата, — защо просто не са си тръгнали? Защо са останали да живеят в онази откъсната земя, след като са могли да прогонват провинилите се отвъд границата?
Ричард въздъхна и изтри челото си с ръка. Калан си помисли, че му се ще да не му бе задаван този въпрос.
— Нали си спомняш онова място, през което минахме преди известно време? — попита я Ричард. — Там, дето не вирееше нищо?
— Разбира се — кимна Дженсън.
— Така, а Сабар спомена, че е минал през подобна ивица малко по на север от тук.
— Да — намеси се Калан, — и ивицата водела към центъра на пустинната земя, към Колоните на Сътворението — както и онази, през която минахме ние. Значи вървят горе-долу успоредно.
Ричард закима с глава, за да я насърчи да продължи с разсъжденията си.
— И тези ивици бяха разположени от двете страни на прохода към Бандакар. Не бяха много далеч една от друга.
В момента се намираме точно по Средата между двете граници.
Фридрих се надвеси напред.
— Но това би означавало, Господарю Рал, че когато някой е бил прокуден от Бандакар, той е попадал в клопката на тези две мъртви ивици земя, тоест на доста тясно пространство. Човек няма къде да ходи, освен…
Фридрих замлъкна внезапно и като вдигна ръка пред устата си, се загледа в мрачината на запад.
— Към Колоните на Сътворението — довърши изречението му Ричард.
— Ама…, ама… — запелтечи Дженсън, — да не би да искаш да кажеш, че някой нарочно е подредил нещата така? Че е издигнал двете граници, за да принуди всеки прокуден от Бандакарската империя да попадне на онова място — Колоните на Сътворението? Но защо?
Ричард я изгледа продължително.
— За да ги убие.
Дженсън преглътна.
— Значи според теб онзи, който е прокудил тези хора, е искал прокудените от самите тях да намерят смъртта си?
— Именно — завърши Ричард.
Калан се загърна по-плътно в наметалото си. Толкова дълго време беше усещала само жега, че сега не можеше да повярва, че изведнъж е станало толкова студено.
Ричард отметна кичур мокра коса от челото си и продължи:
— Преди време Ейди ми спомена, че във всяка граница би трябвало да има проход, за да се създаде равновесие от двете страни, да се балансира животът тук и там. Подозирам, че съответните хора от Стария свят, които са прокудили родените без дарбата отвъд планините, са искали да им дадат възможност да се отърват от престъпниците и затова са им казали за съществуването на прохода. Но не са искали същите тези престъпници да обикалят свободно света. Престъпници или не, те са били родени без дарбата.
Така че е трябвало да им се отнеме възможността да живеят на свобода.
Калан веднага забеляза слабото място на теорията му.
— Но нали и трите граници би следвало да имат проходи? Дори другите два прохода в другите две граници да са останали скрити, остава възможността всеки изгнаник, изпратен през прохода, да открие някой от другите два прохода и да не се отправи към Колоните на Сътворението, където със сигурност е щял да намери смъртта си. Така прокудените са имали теоретична възможност да избягат в Стария свят.
— Би било така, ако наистина са съществували три граници — отвърна Ричард. — Но лично аз се съмнявам. Според мен всъщност е имало само една.
— Сега вече наистина не те разбирам — оплака се Кара.
— Нали каза, че едната е вървяла от север на юг и е блокирала прохода, а освен нея е имало две успоредни, ориентирани от изток на запад, между които е попадал всеки, напуснал Бандакарската империя през първата граница. И че ивицата между двете води право към Колоните на Сътворението, следователно към смъртта.
Калан не можеше да не се съгласи с нея. Явно имаше възможност човек да избяга през някоя от другите две граници.
— Не мисля, че е имало три граници — повтори Ричард.
— Според мен е била само една. Но не е вървяла по права линия — била е пречупена на две. — Той вдигна двата си пръста. — Тук долу, където се събират пръстите ми, е била границата, която е пресичала прохода. Двете разклонения се продължавали почти успоредно, за да спрат в Колоните на Сътворението.
Единственият въпрос, който успя да зададе Дженсън, бе „защо“.
— Като гледам колко е сложна цялата конструкция, си мисля, че тези, които са заградили сънародниците на Оуен, са искали да им дадат възможност да се отърват от опасните престъпници, понеже вероятно са познавали убежденията им и са знаели, че няма да се решат да екзекутират никого. Вярванията им ги правят лесна жертва на всеки, който има лоши намерения. За да съхранят начина си на живот, без да обричат на смърт престъпниците, е трябвало да прогонят тези хора от своята общност, защото в противен случай биха изгубили идентичността си.