Дори Джаганг да не използва никой от ресурсите на Кулата, самият факт, че тя е в негови ръце, означава, че Д’Хара е лишена от възможността да се възползва от помощта, която би и оказала Кулата. Освен с охраната на Кулата Зед бе натоварен и със задачата да използва времето, прекарано вътре, за да намери нещо, което би им помогнало за спечелването на войната; или поне да намери начин да отблъсне Императорския орден и да го затвори зад някаква граница в Стария свят.
Изгубят ли Кулата, край на надеждите им за победа. Съпротивата би означавала само отлагане на неизбежното. Изгубят ли Кулата, колкото и самоотвержено да се борят, Джаганг рано или късно ще ги смаже. Войските му ще изпълнят всяко ъгълче на Новия свят. Няма да има какво да ги спре.
Калан с треперещи ръце се сгуши в наметалото си. Знаеше какво очаква народа и, знаеше какво става, когато Императорският орден нападне и окупира дадено място. Близо цяла година се бе била срещу войските на Джаганг. Тези мъже бяха като глутница вълци. Когато си преследван от такива зверове, нямаш нито миг покой. Те ще мирясат само когато те разкъсат на парчета.
Калан беше попадала в градове — като Ебинисия, — където бяха вилнели войниците на Императорския орден. В кървава вакханалия, продължаваща с дни, те изтезаваха, изнасилваха и убиваха всеки, попаднал в клопката на града, а накрая оставяха след себе си море от трупове. Зад тях не оставаше нито едно живо същество.
Ето това очакваше хората в Новия свят.
Сега, когато вражеските части нахълтват в Новия свят, всяка дейност, която все още диша, ще бъде задушена. Всичко ще се разпадне. Безчет хора ще изгубят прехраната си. Храната бързо ще намалее, докато в един момент няма да има какво да се купува — на каквато и да било цена. Хората няма да има с какво да се препитават, семействата им ще гладуват. Ще изгубят всичко, градено цял живот.
В градовете, още преди да бъдат превзети от вражеската армия, ще настъпи паника. А дойдат ли ордите на Императорския орден, населението ще бъде прогонено от домовете си, от градовете си, от земята си. Джаганг ще изземе всички хранителни припаси за войската си и ще предостави завзетите земи на привилегированите си елитни части. Истинските собственици на земите ще погинат или ще бъдат превърнати в роби на собствените си ферми. Онези, които успеят да избягат, ще се борят отчаяно за живота си, ще живеят като диви зверове из гори и планини.
По-голямата част от населението ще хукне да се спасява — кой както може. Стотици хиляди ще излязат сред природата, на произвола на стихиите. Няма да има достатъчно храна, хората няма да са подготвени за зимата. Щом времето застудее, населението ще започне да измира на тумби.
Когато цивилизацията започне да загива и гладът стане нещо съвсем естествено, ще плъпнат болести и ще се стоварят върху тези, които са хукнали да си спасяват кожите. Семействата ще изгиват масово, защото тези, на които разчитат, няма да могат да им осигурят прехрана; така ще ги сполети болезнена, агонизираща смърт. Децата и старците ще останат сами и озверелите от глад техни съграждани ще започнат да ги нападат, видели в тях единствена надежда за оцеляване.
Калан знаеше какво е по света да върлуват епидемии. Знаеше какво е да гледаш как хората умират с хиляди. Беше го видяла с очите си, когато в Ейдиндрил върлуваше чумата. Покосените нямаха край. Гледаше безпомощно как стари и млади — толкова добри хора — падат под ударите на напаст, с която не могат да се преборят; гледаше как умират бавно, как агонизират с дни.
И Ричард се оказа застигнат от чумата. За разлика от другите хора, той избра да се зарази умишлено. Това беше цената, която трябваше да плати, за да се върне при Калан. Той продаде живота си, за да бъде отново с любимата си, преди да умре.
Ужасни времена.
Калан от опит знаеше какво е да се чувстваш съсипан и отчаян, безпомощен. И тогава реши да предприеме единственото, което би могло да спаси живота на Ричард. Освободи Хармониите. Това върна Ричард към живота. Тогава Калан нямаше откъде да знае, че действията и ще отключат непредвидени пагубни събития.
Именно тя бе причината границата на Бандакарската империя да изгуби силата си и да падне. Нейна бе вината и за постепенното отслабване на магията.
И така, поради отслабването на магията Магьосническата кула — тяхната последна надежда да намерят начин за справяне с Ордена, беше сериозно застрашена.
Калан се усещаше виновна за всичко това.
Светът бе на ръба на унищожението. Цивилизацията стоеше на прага на заличаването заради безумната идея на Ордена за постигане на по-висше добруване.