Орденът изискваше жертва в името на доброто; това, което бяха решили да пожертват, бе разумът и като така — самата цивилизация. Лудостта се бе разпростряла из целия свят и протягаше пипалата си към всички. Бяха в навечерието на края на времената.
Но Калан не можеше да сподели всичко това с приятелите си. Не можеше да им каже как се чувства. Не смееше да разкрие пред тях отчаянието си.
— Не бива да допускаме Орденът да завземе Кулата, Ричард. — Гласът и прозвуча учудващо спокойно и уверено. Зачуди се дали някой друг ще и повярва, че не изгубила надеждата си за спасение. — Трябва да ги спрем.
— Съгласен съм с теб — подкрепи я Ричард.
И неговият глас прозвуча уверено. Калан се запита дали в очите и е проличало същинското и отчаяние.
— Да започнем от лесното — Ничи и Виктор — каза той. — Ще трябва да им съобщим, че в момента не можем да отидем при тях. Виктор трябва да знае какво възнамеряваме да правим. Ще му е нужна нашата подкрепа — ще трябва да му кажем, че го подкрепяме и му вярваме, но засега не можем да се присъединим. Вече сме разговаряли; той знае какво трябва да прави. Настъпи моментът да се действа и Приска трябва да му се притече на помощ.
Освен това Ничи трябва да знае къде отиваме. Още не сме и казали, че вероятно сме открили причината за предупредителния маяк. Трябва да и кажем къде сме.
Ричард не спомена, че поради слабостта и угасващата си дарба се чувства безсилен да се добере до Ничи и затова тя трябва дойде при тях.
— Освен това е важно да знае, че сме успели да разгадаем само част от предупреждението, че Джаганг и Сестрите на мрака се занимават с превръщането на хора в оръжия — продължи Ричард.
Всички го гледаха ококорени. Не бяха прочели писмото.
— Е, на фона на всичките ни грижи това поне е проблем, с който не е нужно да се занимаваме точно в момента — отвърна Калан.
— Това работи за нас — подкрепи я Ричард. Посочи мъжа, докоснат от Калан, който очакваше заповедите им. — Ще го изпратим при Виктор и Ничи, за да им предаде информацията.
— А после? — попита Кара.
— Ще помоля Калан да му заповяда след като изпълни задачата си, да се вдигне на север и да намери армията на Императорския орден. Искам да се престори на техен човек и да се приближи достатъчно до Джаганг, за да го убие.
Калан знаеше, че подобен план е неосъществим. По слисаните лица на останалите личеше, че и те са на същото мнение.
— Около Джаганг има цели орди, ангажирани с неговата безопасност — обади се Дженсън. — Винаги е обграден с елитни гвардейци. Обикновените войници нямат никакъв достъп до него.
— Сериозно ли мислиш, че има и минимален шанс да изпълни подобна мисия? — попита Калан.
— Не — призна Ричард. — Най-вероятно ще го убият преди да е успял да се приближи до Джаганг. Но той ще е воден от желанието да изпълни волята ти. Ще действа целенасочено. Предполагам, че ще го убият, докато търси начин да изпълни заповедта ти, но поне се надявам да се постарае. Ще ми се Джаганг да се попритесни от факта, че е възможно собствените му войници да се обърнат срещу него. Искам да го накараме да разбере, че никога не се знае откъде ще му се стовари нещо на главата и кой ще се опита да го убие. Искам да загуби спокойния си сън. Искам да го преследват кошмари, да го дебне несигурност за бъдещето, да се притеснява за лоялността на собствените си войници.
Калан кимна. Ричард огледа мрачните лица на другарите си, застинали в очакване на по-нататъшните му разпореждания.
— А сега, нека поговорим за най-важното. На всяка цена трябва да се доберем до Кулата и да предупредим Зед. Всяка секунда е ценна. Тук Джаганг ни е изпреварил — изобщо не сме подозирали, че действа в тази посока. Не се знае кога ще изпрати родените без дарбата на север. Нямаме никакво време за губене.
— Господарю Рал — напомни му Кара, — най-напред трябва да намериш противоотровата. Не можеш да хукнеш към Кулата, а… О, не. Я почакай — да не би да ме изпращаш за пореден път в Кулата? Този път няма да те изоставя, при това в момент, когато си почти безпомощен и не можеш да се защитиш: Изобщо не си го и помисляй. Точка по въпроса.
Ричард отпусна ръка на рамото и.
— Никъде не възнамерявах да те изпращам, Кара, но благодаря за предложението.
Кара скръсти ръце и го изгледа сърдито.
— Не можем да пътуваме с каруцата до Бандакар — няма пътища, а и…
— Господарю Рал — прекъсна го Том, — след като изгуби магията си, ти е нужна всичката стомана, с която разполагаме. — Тонът му бе не по-малко категоричен от този на Кара.
— Знам, Том, съгласен съм с теб — усмихна се Ричард. — Мисля, че трябва да изпратим Фридрих. — Обърна се към Фридрих: — Ти ще отидеш с каруцата. Възрастен мъж, който пътува сам, няма да изглежда толкова подозрителен, колкото всеки друг от нас. Едва ли някой би те възприел като заплаха. Сам ще се придвижваш по-бързо с каруцата и няма да се притесняваме, че може да попаднеш в плен на Ордена. Съгласен ли си, Фридрих?