Онзи се почеса по наболата брада. Обветреното му лице се разтегна в усмивка.
— Струва ми се, че най-сетне ще се проявя като граничен надзирател — поне донякъде.
Ричард също се усмихна.
— Но границата падна, Фридрих. В качеството си на Господаря Рал те назначавам на поста граничен надзирател и ти заповядвам моментално да информираш хората за опасността, която бе отприщена след падането на границата.
Фридрих изведнъж стана сериозен и като вдигна ръка до сърцето си, се закле тържествено да изпълни заповедта.
Двадесет и шеста глава
В ДАЛЕЧНАТА СТАЯ, където чакаше тялото на Николас, се чу настойчив шум. Погълнат от непосредствените си задачи, той не му обърна внимание. Светлината едвам мъждукаше и макар на светло да се виждаше по-добре, тъмнината не пречеше на очите, които използваше той.
Шумът се чу отново. Възмутен срещу появилия се дразнител, който не се отказваше да го вика, да му досажда и да изисква вниманието му, той се върна в тялото си.
Някой блъскаше с юмрук по вратата.
Николас стана от пода, където тялото му седеше с кръстосани крака, и го взе със себе си. Моментът на влизане в тялото винаги му действаше дезориентиращо, чувстваше се ограничен, като в затвор. Беше му странно и някак тромаво да усеща движенията си, да използва мускулите си, да диша, да гледа, да чува със собствените си сетива.
Отново заблъскаха по вратата. Ядосан от прекъсването, вместо да се отправи към вратата, Николас се приближи до прозореца и затръшна кепенците. Простря ръка напред и запали една факла, след което най-сетне се затътри към вратата. Ивиците плат, наслоени над робата му, се развяха зад гърба му като тежка мантия от черни пера.
— Какво има! — Той отвори рязко тежката врата и надзърна навън.
Пред него в коридора изникна Наджари, застанал на един крак, с втъкнати в колана палци. Мускулестите му рамене почти докосваха двете срещуположни стени. Едва тогава Николас забеляза тълпата хора зад здравеняка. Сплесканият, закривен на една страна нос на Наджари, с който се бе сдобил в някоя от безчетните схватки, в които буйният му нрав все го забъркваше, хвърляше уродлива сянка върху бузата му. Всеки, имал нещастието да попадне в бой с Наджари, обикновено свършваше с далеч повече поражения от един счупен нос.
Командирът посочи с пръст през рамо.
— Беше поканил гости, Николас.
Николас прокара дълги нокти през косата си, дланите му попиха от маслата, с които бе намазана тя. Разкърши рамене и прогони раздразнението си.
Николас беше дотолкова погълнат от заниманията си, че забрави за заръката си да му бъдат осигурени свежи тела.
— Благодаря ти, Наджари, покани ги. Нека видим какво имаме тук.
Николас проследи с поглед групата хора, която Наджари въведе в просторната зала. Най-отзад ги охраняваха няколко войници. Главите се завъртяха, любопитни да огледат необичайно голото помещение, дървените стени, факлите, поставени в стойки, дюшемето и едничката мебел — огромна тежка маса. В ноздрите нахлу възкисела и стипчива миризма на кръв.
Николас с интерес проследи момента, в който новодошлите забелязаха наострените колове, подредени в редица до стената вдясно и дебели колкото китката му.
Николас изучаваше лицата им, като дебнеше за всякакви признаци на страх, докато „гостите“ се подреждаха един до друг до стената при вратата. Очите се стрелкаха във всички посоки, хем тревожни, хем изпълнени с любопитство и жадни за впечатления, които по-късно да споделят с приятелите си. Николас беше наясно, че е обект на огромно любопитство.
Рядко същество.
Вселител.
Никой не знаеше какво означава това. Този ден някои от тях щяха да разберат.
Николас се плъзна покрай развълнуваната тълпа. Тези странни, лишени от дарбата същества, бяха големи любопитковци, любопитни като присмехулници, но далеч не толкова дръзки. Понеже не притежаваха нито искрица от дарбата, се налагаше Николас да прилага специални методи, за да може да ги употреби пълноценно. Струваше му усилия, но пък имаше защо.
Зад него се изпружваха вратове, любопитни да разгледат по-хубаво редкия човек. Отново прокара пръсти през косата си, жаден да усети копринената мекота на маслата. Докато той вървеше бавно покрай хората, надвесен напред, за да огледа отблизо отделните индивиди, претопени в тълпата, една жена затвори очи и извърна лице. Николас протегна ръка към нея и щракна с пръсти. Погледна Наджари, за да е сигурен, че е разбрал правилно коя е избраната.