Докато онзи трепереше пред очите му, Николас, без да осъзнава напълно какво прави, воден от яростна нужда, от омраза, протегна ръка, както протягаше мисълта си към дадения човек, за да достигне пукнатините между мислите му.
Онзи изтръпна, също както изтръпваха набучените на кол.
Николас приплъзна стиснатите си юмруци към корема си, за да повлече с тях духа на мъжа. Ахна, усетил горещата сфера да се спуска към него, да се настанява меко в дълбините на съществото му.
Двамата се бяха вторачили един в друг, еднакво изненадани, всеки се опитваше да прецени какво означава случилото се и как ще му се отрази.
Мъжът отскочи към стената и се свлече в безмълвна, ужасяващо пуста агония.
Николас осъзна, че току-що е направил нещо, което никога по-рано не се бе престрашавал да стори. Беше похитил душа, осланяйки се само на волята си.
Току-що си беше дарил свободата да взема, каквото си пожелае, когато и където го пожелае.
Двадесет и осма глава
ОЛЮЛЯВАЙКИ СЕ, НИКОЛАС СЕ ОТПРАВИ КЪМ ПРОЗОРЕЦА, всичко му бе като в мъгла.
Сега и петимата бяха негови.
Този път щом устата му зяпна, от гърлото му най-сетне излезе вик — викът на присъединилите се към неговата душа още пет души, слети в една обща сила, направлявана само и единствено от неговата воля. Телесните им страдания бяха изтласкани на заден план. Петте духа гледаха през прозореца заедно с него, готови да полетят в нощта, накъдето той реши да ги поведе.
Сестрите нямаха представа какво са отприщили онази нощ. Нямаше начин да предвидят размерите на силата, с която го бяха заредили — способностите, които му дадоха.
Бяха постигнали нещо, непостигнато от никого в продължение на хиляди години — трансформацията на един магьосник и превръщането му в нещо повече, превъплъщаването му в оръжие, съсредоточено върху конкретна цел. Бяха му дарили сила, каквато никое живо същество не притежаваше. Бяха му дали власт над духовете на другите.
Повечето Сестри успяха да избягат, ала все пак успя да убие пет от тях.
Пет му бяха напълно достатъчни. След като се всели в душите им, издърпа обратно в себе си духовете им и похити техния Хан, тяхната жизнена сила.
Пасна му идеално, понеже се оказа, че Ханът не им е даден по рождение, а е придобит впоследствие — мъжки Хан, откраднат от млади магьосници. Те се бяха сдобили с него, за да си присвоят способности, с каквито не бе възможно да се родят. Още незнайни хора със способности, пожертвали за тези, които бяха пожелали да се възползват от тях.
Николас бе отнел откраднатото от още топлите им тела, бе го изтръгнал от тях, разпорвайки димящите им вътрешности. Накара ги да съжаляват, че са изпълнили волята на Джаганг и са сътворили нещо, което Създателят не бе пожелал да съществува.
Не само го бяха превърнали във Вселител, но го бяха дарили със своя Хан, като по този начин бяха умножили силата му.
След като всичките пет жени най-сетне издъхнаха, за един миг, в който Пазителят дойде да прибере злочестите си чеда, светът потъна в непрогледен мрак.
В един и същи ден Сестрите го унищожиха и пресътвориха.
Очакваше го цял един живот, в който да изследва и открива какво може да постигне с новите си способности.
И да си гарантира, че Джаганг ще му се издължи за онази нощ. Императорът ще си плати, при това с охота, понеже Николас ще му осигури нещо, което никой друг освен Николас Вселителя не бе способен да му даде.
Николас ще бъде възнаграден достатъчно щедро, за да се компенсират нанесените му щети… Още не бе решил каква точно награда да си поиска, ала със сигурност ще е достойна за него.
Ще използва способностите си, за да сложи ръка на живота на някои хора — при това важни хора. Вече не бе нужно да набива на кол. Вече знаеше как да си вземе онова, което иска.
Вече знаеше как да се промъква в съзнанието, на когото си пожелае в избрано от него време и да отнеме дадената душа.
Ще размени живота на тези хора за власт, богатства, разкош. За нещо подходящо…
Ще стане император.
Но не би го задоволила тази жалка империя от овчедушни поданици. Ще властва с наслада. Ще изпълни всяка своя прищявка, само веднъж да се сдобие с власт над… над нещо важно. Още не бе решил над какво. Беше важно да си избере подобаваща награда. Нямаше закъде да бърза. Отговорът сам ще му дойде.
Извърна лице от прозореца, вътре в него трептяха петте новопридобити духа.
Беше време да използва съграденото от самия него.
Беше време да се залавя за работа, за да получи онова, което иска.
Този път възнамеряваше да се приближи още повече. Голямото разстояние го притесняваше, искаше да вижда по-ясно. Бе паднал мрак. Този път ще използва прикритието на нощта и ще се приближи повече.