— Вярно е — отвърна Натан. — Не си.
Сините му очи сякаш я пронизваха. Той умееше да създава такова чувство. Ричард беше наследил същия пронизителен и дълбок поглед.
— Значи съжаляваш, че ме държа като затворник през целия ми живот. Съзнаваш ли защо не биваше да го правиш, Ан. Даваш ли си сметка къде е парадоксът?
— Какъв парадокс? — почти неволно попита тя.
— Срещу какво се борихме, Ан? — попита той, след като вдигна рамене.
— Много добре знаеш отговора, Натан.
— Да, знам го. Но дали и ти го знаеш? Отговори ми, какво се стремяхме да опазим, да защитим, какво се борихме да запазим?
— Дарбата, идваща от Създателя, разбира се. Борим се, за да сме сигурни, че тя ще пребъде в света. Борим се хората, родени с дарбата, да ги има, да се научат да използват дарбата си пълноценно. Борим се всеки човек да има възможност да развива уникалните си способности.
— Звучи парадоксално, не мислиш ли? Онова, за което си мислиш, че си струва, да се бориш, те плаши. Императорският орден учи, че не е в интерес на човечеството роденият с дарбата да има възможност да борави с магия; според тях уникалните способности на всеки човек трябва да бъдат стъпквани. Те твърдят, че след като хората не притежават дарбата в еднаква мяра, е опасно някои да я ползват. Тоест човек, роден с дарбата, не бива да се заблуждава, че всеки има право на свой живот. Човек, роден с магически способности, трябва да бъде прокуден от света, за да живеят по-добре родените без такива способности.
Въпреки че си против всичко това, ти се държа така, сякаш вярваш безусловно в него. Държа ме затворен само заради способностите ми. Видя, че съм способен на нещо, което другите не умеят да правят, и реши, че това е някакво зло, което не бива да се допуска сред хората.
Отгоре на това през целия си живот полагаше усилия да запазиш онова, което най-много те плашеше у мен — уникалните ми способности, — да го запазиш у други хора. Бори се, за да може всеки, роден с дарбата, да живее собствения си живот, да реализира възможно най-успешно своя потенциал… Мен обаче ме държа под ключ, като ми отне същото това право.
— Това, че искам вълците на Създателя да ловуват на свобода, както би трябвало, не означава, че възнамерявам да ме хапнат за вечеря.
Натан се надвеси над нея.
— Аз не съм вълк. Аз съм човешко същество. Ти реши, че ще ме съдиш, намери ме за виновен и ми лепна доживотна присъда в своя затвор само защото съм се родил такъв, какъвто съм; защото се страхуваше от онова, което бих могъл да направя, понеже съм способен да го направя. След което реши да успокоиш съвестта си и да убедиш сама себе си, че си много мила и внимателна, като обзаведе луксозно затвора ми — като през цялото време претендираше, че вярваш в борбата ни за идентичност на всеки под слънцето.
Ти си мислеше, че затворът ти е подходящ, понеже предлага известен лукс, но всъщност чрез него криеше от самата себе си истинската същност на застъпваните от теб идеи. Огледай се, Ан. — Той обиколи с ръка каменната килия. — Ето това предлагаше ти на хората, на които отричаше правото на собствен живот. Ти реагираше досущ като Ордена — основавайки се на една или друга способност, която не ти харесва. Ти решаваше, че определени хора, поради по-големия си потенциал, трябва да бъдат пожертвани за доброто на по-малко способните от тях. Както и да натруфиш един зандан, отвътре той винаги изглежда така.
Преди да отговори, Ан се опита да се съсредоточи и да стабилизира гласа си.
— Мислех, че докато седях тук, долу, сама в тъмното, съм разбрала някои неща, ала явно съм се лъгала. През всичките тези години се чувствах ужасно, задето те държах заключен в подземията, но никога не се бях замисляла за обосновката на действията си. Прав си, Натан. Смятах, че можеш да бъдеш изключително опасен. Бих могла да се постарая да ти помогна да разбереш как да действаш разумно, вместо да очаквам най-лошото от теб и да те държа зад решетките.
Той вдигна ръце на хълбоците си.
— Наистина ли смяташ така, Ан?
Тя кимна, не намираше сили да го погледне, очите и бяха плувнали в сълзи. През целия си живот бе очаквала честно отношение от хората, но тя самата не бе честна спрямо себе си.