— Да, Натан, така смятам.
Приключила с изповедта, отиде и седна на пейката.
— Благодаря ти, че дойде, Натан. Няма да те притеснявам повече с подобни молби. Ще поема справедливото си наказание, без да се оплаквам. А сега, ако нямаш нищо против, бих искала да остана сама, за да се помоля и да осмисля тежестта, паднала на сърцето ми.
— Ще имаш възможност да го направиш по-късно. А сега ставай и си събирай партакешите. Чака ни работа и нямаме време за губене.
Ан вдигна глава.
— Моля?
— Чакат ни важни дела. Хайде, жено. Губим време. Трябва да вървим. С теб сме от една и съща страна на барикадата, Ан. Трябва да се държим един за друг и да защитаваме идеалите си. — Той се надвеси към нея. — Освен ако не си решила да излезеш в пенсия и не искаш да останеш да се излежаваш до края на живота си. Ако случаят не е такъв, да вдигаме гълъбите. Че доста сме го загазили.
Ан скочи от каменната пейка.
— Загазили сме го, казваш? Какво имаш предвид?
— Имаме проблем с пророчествата.
— С пророчествата ли? Какъв по-точно проблем? С кое пророчество?
Вдигнал юмруци на хълбоците си, Натан я изгледа изпод вежди.
— Не мога да говоря с теб за такива неща. Пророчествата не бива да достигат до ушите на непросветлените.
Ан стисна зъби и тъкмо се канеше да му прочете едно конско, когато мярна закачливата му усмивка, затънала крайчеца на устните му. В следващия миг самата тя се усмихваше.
— Какво става? — попита тя с тон, с който приятелите си прощават минали прегрешения и започват отношенията си на чисто.
— Направо няма да повярваш, Ан — оплака се Натан. — Пак онова момче.
— Ричард ли?
— Нима познаваш друго момче, способно да се забърка в проблеми, в каквито се забърква той.
— Само дето ми се струва, че вече не е момче.
— Сигурно — въздъхна Натан, — но за човек на моите години е трудно да нарече толкова млад човек мъж.
— Той си е мъж — увери го Ан.
— Добре де — Натан се ухили. — Освен това е Рал.
— Та в какво се е забъркал Ричард този път?
Доброто настроение на Натан се изпари.
— Прекрачил е отвъд границите на едно пророчество.
Ан смръщи чело.
— Какви ги говориш? Какво е направил?
— Казвам ти, Ан, момчето се е втурнало презглава отвъд едно пророчество — и е попаднало на едно място в него, където самото пророчество не съществува.
Ан разбра, че Натан е сериозно притеснен, но не можа да разбере какво точно иска да и каже. Това бе една от причините хората да се страхуват от него. Често оставяше впечатление, че дрънка глупости, а в същото време се оказваше, че говори неща, разбираеми единствено за него. Понякога пълното значение на неговите думи бе разбираемо само за друг Пророк. С очите си, очите на Пророк, той виждаше неща, невидими за другите хора.
Ан цял живот се бе занимавала с пророчества и поради тази причина разбираше по-добре от повечето хора какво има предвид Натан, проникваше поне донякъде в дълбините, разбираеми единствено за него.
— И откъде знаеш за това пророчество, Натан, след като не съществува? Не разбирам. Обясни ми.
— В Народния дворец има библиотеки, в които се пазят някои ценни пророчески книги. Много от тях бяха напълно непознати за мен — видях ги за пръв път. Макар да имах причина да подозирам за съществуването на подобни пророчества, не можех да съм сигурен, че ги има, а и не знаех какво точно се казва в тях. Откакто съм тук, ги изучавам и открих някои връзки към други пророчества, с които сме се сблъсквали в подземията на Двореца на пророците. Тукашните пророчества запълват някои важни дупки във вече известните ни пророчества.
Най-важното обаче е, че открих съвсем ново и непознато за мен разклонение, което обяснява защо и поради каква причина съм бил сляп за част от случващото се напоследък. Изучавайки пътеките и обратите на това разклонение, установих, че Ричард е поел в една посока, следваща определена пророческа пътека, което води в неизвестността, към нещо, което — доколкото мога да преценя — изобщо не съществува.
Вдигнал едната си ръка на хълбока, докато с другата проследяваше невидими схеми във въздуха, Натан закрачи из тясната килия.
— Въпросното ново звено отпраща към абсолютно непознати за мен неща, разклонения, чието съществуване винаги съм подозирал, но които ми се губеха. Тези разклонения представляват изключително опасни пророчества, които са били пазени тук в тайна. И сега разбирам защо. Дори аз, ако ги бях срещнал преди години, най-вероятно бих ги разчел погрешно. Тези нови разклонения намекват за някакви празнини. И понеже става въпрос за празнини, тяхната същност е непознаваема.