Ричард е навлязъл в тази празна област, където пророчеството не може да го види, не може да му помогне и което е най-страшно, не може да помогне и на нас. Освен че пророчеството не може да го види, самият Ричард сякаш не съществува, онова, което прави, не съществува.
Ричард се е захванал с нещо, което може да сложи край на всичко съществуващо.
Ан знаеше, че Натан не би преувеличавал за нещо толкова сериозно. Макар да не бе съвсем наясно какво точно и говори той, схващаше общата тоналност на нещата и дори само от това я побиха тръпки.
— Какво може да се направи?
Натан разпери ръце.
— Трябва да отидем да го намерим. Трябва да го върнем в съществуващия свят.
— Искаш да кажеш в света, който съществува според пророчеството.
Натан отново я изгледа изпод вежди.
— Не казах ли същото? Трябва някак си да го върнем на линията на пророчеството, където се появява и той.
Ан се прокашля.
— В противен случай?
Натан грабна лампата, после и торбата и.
— В противен случай ще престане да бъде част от осъществимите линии на пророчеството и никога повече няма да има каквото и да било общо с проблемите на нашия свят.
— Искаш да кажеш, че ако не го върнем от онова въпросно място, ще умре?
Натан я изгледа с любопитство.
— На стените ли говоря? Разбира се, че ще умре! Ако момчето не е в пророчеството, ако прекъсне всички връзки с пророчеството, в които играе някаква роля, ще остави без съдържание всичките онези пророчески линии, в които той самият съществува. Направи ли го, те ще се превърнат в лъжливи пророчества и всички разклонения, в които се споменава името му, никога няма да се случат. Никое от другите звена не съдържа каквато и да било информация за него — тъй като в тях той умира.
— А какво става в онези звена, които не го споменават?
Натан я хвана за ръката и я дръпна към изхода.
— В тях над света пада сянка. Тя покрива всички живи същества. Чака ни безкрайно дълга и безкрайно мрачна ера.
— Чакай малко — Ан го дръпна да спре.
Върна се при каменната пейка и постави Рада’Хан в средата.
— Нямам сили да я унищожа. Може би е най-добре да остане заключена тук.
Натан кимна.
— Ще заключим вратите и ще кажем на тъмничарите, че трябва да остане заключена тук за вечни времена.
Ан вдигна пръст пред лицето му.
— Не си мисли, че само защото нямаш яка на врата, ще търпя лошо поведение.
Натан отново се ухили. Спря за миг, за да изрази съгласието си. Преди да прекрачи прага, се обърна към нея.
— Между другото, да сте си писали с Вирна напоследък?
— Да, накратко. В момента е с армията и е доста заета. Защитават проходите на Д’Хара. Джаганг е започнал обсадата си.
— От сведенията, които получих от командирите в двореца, проходите са добре укрепени и ще издържат известно време. — Надвеси се над нея. — Трябва да и изпратиш съобщение. Кажи и, когато срещне празна каруца на пътя си, да я пусне.
Ан го изгледа неразбиращо.
— Какво означава това?
— Пророчеството не е предназначено за ушите на непросветлените. Просто и предай думите ми.
— Добре — рече Ан, преди Натан да я е избутал през вратата. — Но ще е по-добре да не и казвам, че си го казал ти, защото иначе най-вероятно не би се вслушала в тези думи. Както ти е известно, тя те мисли за малоумен.
— Просто никога не е имала възможност да ме опознае по-отблизо, това е. И как иначе, като се има предвид, че бях несправедливо държан в затвор и изобщо…
Ан искаше да му каже, че вероятно Вирна просто го познава прекалено добре, но реши да си замълчи. Натан тъкмо протягаше ръка към външната врата, когато тя го дръпна за ръкава.
— Какво друго, свързано с откритото от теб пророчество, не ми казваш, Натан? Имам предвид онова пророчество, в което Ричард изчезва.
Познаваше го прекалено добре, за да заподозре по държанието му, че крие нещо, най-вероятно от желание да не я тревожи. Той я изгледа сериозно, преди най-накрая да проговори.
— В това разклонение се появява Вселител.
Ан се намръщи и заби поглед в тавана.
— Вселител… Вселител… — замърмори тя на себе си, сякаш се опитваше да си припомни какво ли означава това. Звучеше и познато. — Вселител… — Тя щракна с пръсти. — Вселител. — Ококори очи. — Скъпи Създателю.
— Не мисля, че Създателят има нещо общо с това.
Ан нетърпеливо махна с ръка.
— Изключено. Явно има някаква грешка в пророчеството, което си открил. Сигурно е нещо сбъркано. Вселителите са били създадени по времето на Голямата война. Изключено е в това звено на пророчеството да се появява Вселител. Пророчеството вероятно е остаряло и отдавна изчерпано. — Ан прехапа долната си устна, умът и работеше трескаво.