Кипналите облаци представляваха страховит фон, на който внушителната статуя, кацнала на ръба на хребета, изглеждаше още по-зловеща.
— Не, Господарю Рал. За пръв път идвам на това място; не познавам човек, който да е минавал по този маршрут. Нямам никаква представа какво би могло да е. Освен, ако… — Думите му заглъхнаха, потънали в стоновете на вятъра.
— Освен, ако какво?
Оуен се дръпна назад, ръката му механично си играеше с копчето на палтото му, очите му се спираха ту на Морещицата от едната му страна, ту на Том и Дженсън от другата.
— Има едно пророчество… направено от онези, който са ни дали името и са ни защитили, като са запечатали прохода. Казано е, че когато са кръстили империята, са ни предсказали, че един ден нашият спасител ще дойде при нас.
Ричард понечи да го попита от какво по-точно смята, че е нужно да бъдат спасени — след като са толкова просветлени и е трябвало да бъдат опазени от непросветлените „диваци“, населяващи останалата част на света. Вместо това зададе по-простичък въпрос, на който смяташе, че Оуен би могъл да му отговори.
— Значи според теб това е статуя на този ваш спасител?
Оуен пристъпи насам-натам, докато накрая вдигна рамене в безпомощен жест.
— Той не е просто спасител. Според предсказанието той е и човекът, който ще ни унищожи.
Ричард го изгледа смръщено, очевидно нямаше желание да слуша поредното заплетено обяснение.
— Значи вашият спасител ще ви унищожи. Нещо не ми се връзва.
— Знам, никой не го разбира — веднага се съгласи Оуен.
— Може би е било казано, че ще дойде някой, решен да спаси народа ви — намеси се Дженсън, — но в крайна сметка усилията му ще се провалят и всичко ще завърши с унищожаването на империята ви.
— Възможно. — Лицето на Оуен се разкриви в гримаса, очевидно не му бе особено приятно да разсъждава по този въпрос.
— А дали пък смисълът на пророчеството не е бил съвсем друг — подхвърли Кара, — че ще дойде човек, решен да ви спаси, но след като ви види на какво приличате, ще прецени, че не си струва усилията. — Тя се надвеси над Оуен. — Така вместо да ви спаси, ще реши да ви унищожи.
Оуен стоеше и гледаше Кара, без да помръдва, сякаш думите на Морещицата му звучаха съвсем реално, сякаш не долавяше нотките на сарказъм — съвсем неприкрити според Ричард.
— Не смятам, че пророчеството е имало предвид това — отсече най-накрая бандакарецът, след като доста сериозно бе поразсъждавал над казаното. Обърна се към Ричард: — Пророчеството, така, както е достигнало до нас, казва, на първо място, че ще се появи човек, който ще ни унищожи. По-нататък посочва, че същият този човек ще ни и спаси. „Унищожителят ви ще дойде и ще ви избави“, цитира Оуен. — Така са достигнали до нас думите на пророчеството, така са ни били препредадени, когато народът ни се е заселил отвъд прохода.
— „Унищожителят ви ще дойде и ще ви избави“ — повтори Ричард и въздъхна: — Вероятно онова, което е било заложено в първоначалния текст, е било грешно предадено с течение на времето. Подозирам, че днес смисълът му няма нищо общо с първоначалния.
Вместо да изрази възмущение или несъгласие, както Ричард смяташе, че ще стане, Оуен кимна.
— Някои вярват, че както споменахте, с течение на времето, след като сме били затворени отвъд планината и ни е било дадено името, истинските думи са били изгубени или смисълът им е бил грешно изтълкуван. Според други обаче пророчеството е било предавано от поколение на поколение непроменено и това, което гласи, е от изключителна важност. Според едни пророчеството е искало да каже само, че ще се появи спасителят ни. Според други то е предугадило идването на нашия унищожител.
— А според теб? — изненада го с прям въпрос Ричард.
Оуен продължи да подръпва копчето си вече тъй яростно, че Ричард помисли, че ще го откъсне.
— Според мен пророчеството ни е предупредило за идването на унищожителя; мисля, че унищожителят е онзи Николас от Ордена…, а после ще дойде друг човек, който ще ни спаси. Според мен нашият спасител сте вие, Господарю Рал. Николас е нашият унищожител. Вие сте нашият спасител.
От книгата Ричард знаеше, че пророчествата са безсилни срещу хората като Оуен, наречени колони на Сътворението.
— Това, което смятате за пророчество, вероятно не е нищо повече от древна мъдрост, която хората с течение на времето са започнали да възприемат като пророчество.
Оуен плахо, но категорично отстояваше позицията си.
— Учили са ни, че това си е чисто пророчество. Знае се, че хората, които са ни дали името, са ни завещали и това пророчество, при това са заръчали то да бъде предавано от поколение на поколение, за да се знае от всички.