Калан се притисна до ръката му — жест, който изразяваше както съпричастие, така и силна тревога.
— И аз така го изтълкувах. Но се надявах да ме обориш. Значи и двамата смятаме, че дарбата може да се окаже по-сериозен проблем от отровата — щом в крайна сметка този мъртъв магьосник е използвал маяка като предупреждение.
Ричард се запита дали статуята, кацнала на планинския хребет, носи някакви отговори. Самият той определено се чувстваше доста объркан. Но за да се качат на билото и да видят за какво става въпрос, щеше да се наложи да прекосят гола, открита местност, извън прикритието на гората.
Ричард се извърна и направи знак на останалите да се приближат.
— Предполагам, че соколите не очакват да се появим тук — обърна се той към всички, щом го наобиколиха. — Ако наистина сме успели да ги заблудим, няма да знаят в коя посока да ни търсят, така че е въпрос на шанс да ни уцелят точно тук. Надявам се да успеем да се изкачим по прохода без компанията на соколите, а следователно и на Николас.
— Освен това — допълни Том — облаците са толкова ниско, че покриват почти изцяло планината, така че и да искат, няма да могат да ни проследят.
— Вероятно си прав — съгласи се Ричард.
Ставаше късно. Някъде в далечината зави вълк. От отсрещната клисура му отвърна друг негов събрат. Явно не бяха само двамата.
Бети наостри уши към звуците и се сгуши в краката на Дженсън.
— Ами ако Николас използва нещо друго, за да ни следи? — попита Дженсън.
Кара стисна русата си плитка, спусната отпред през дясното и рамо, и огледа внимателно гъсталака.
— Какво друго? Какво имаш предвид?
Дженсън се сгуши по-плътно в наметалото си, което вятърът яростно се мъчеше да разтвори.
— Ами мисля си, че щом ни наблюдава през очите на сокол, значи може да опита и с друга твар.
— Например вълк? — попита Морещицата. — Значи предполагаш, че онзи вълк може да е изпратен от него?
— Не знам — призна Дженсън.
— Права си — намеси се Ричард. — Щом може да ни наблюдава през очите на сокол, защо да не го прави и през тези на мишка.
Том приглади назад разрешената си от вятъра коса и огледа небето с тревожен поглед.
— Защо тогава винаги досега си служеше със соколи?
— Може би, защото през техните очи покрива по-голяма площ и има чудесна видимост — подхвърли Ричард. — С мишка би му било далеч по-трудно да ни открие. Освен това си мисля, че му е особено приятно да се чувства част от тези птици, сякаш така самият той се превръща в могъщ хищник. Нали в крайна сметка ние сме неговата плячка.
— Значи според теб соколите си остават единствената ни грижа, така ли? — прекъсна го сестра му.
— Според мен предпочита да го прави през очите на соколите, но те си остават само едно от средствата му. Целта му е да залови Калан и мен. И ако се наложи, би сменил средствата си и би направил нужното, за да се добере до нас. Ако това ще му помогне, си мисля, че не би се поколебал да погледне дори през очите на мишка.
— След като целта му сте вие — обади се Кара, — значи Оуен му помага, като ви води право при него.
Ричард не можеше да не се съгласи. Но поне за момента нямаше друг изход, освен да се съобразява с желанията на Оуен. Съвсем скоро обаче възнамеряваше да започне да се съобразява единствено със себе си.
— Засега все още се опитва да ни открие — продължи Ричард, — така че очаквам, че ще продължи да използва соколите, понеже те покриват по-големи разстояния. Но тъй като прострелях няколко сокола, предполагам, че Николас знае, че сме наясно с опитите му да ни следи. И понеже и бездруго се приближаваме все повече и повече към него, ми се струва, че няма причина да не използва и друга твар, за да ни наблюдава през нейните очи, без ние да знаем това.
Думите му доста посплашиха Капан.
— Имаш предвид вълк или… или нещо друго, примерно бухал…?
— Бухал, гълъб, врабче. Предполагам, че поне докато открие местоположението ни, ще използва някаква птица.
Калан се сгуши в него, за да се предпази от вятъра. Бяха се качили достатъчно високо в планината, за да усетят първите снеговалежи. Доколкото Ричард познаваше Стария свят, тук бе твърде топло за сняг. За да вали сняг по това време на годината, явно бяха наистина доста нависоко.
Ричард посочи ледените снежинки, които танцуваха във въздуха.
— Студено ли е през зимата в Бандакар, Оуен? Пада ли сняг?
— Понякога от север нахлуват ветрове, които проникват чак до нашите земи. Случва се доста да застудее. През година-две пада и сняг, но не се задържа дълго. Обикновено зиме вали повече дъжд. Не мога да си обясня защо сега вали сняг — все пак сме още лято.