— Добре поне, че не прилича на теб — прекъсна мислите му Калан.
Да, наистина — поне това бе успокоително.
Ала фактът, че фигурата стоеше на самотния си пиедестал вече хиляди години, сам по себе си беше достатъчно притеснителен.
— Интересно, защо ли вторият маяк се оказа в недрата на планината, в онази трудно проходима пещера, а не тук — отрони той.
Калан разбираше прекрасно въпроса му.
— Ако Дженсън не бе направила онова изстъпление, сигурно никога нямаше да намериш фигурката.
Ричард тръгна да заобиколи основата на статуята, като се оглеждаше внимателно — за какво, сам не знаеше. Почти веднага забеляза странната дупка в снега отстрани на пиедестала. Сякаш нещо беше стояло тук дълго време, а сега липсваше. Беше някаква следа — издайнически белег.
Оголеното място му се видя някак познато. Извади предупредителния маяк от раницата си и го огледа отдолу. Уверил се, че предположението му е в правилна посока, постави статуйката в дупката в снега. Пасна идеално.
Значи маякът е бил тук — бил е част от монументалната статуя.
— И как според теб се е озовала в пещерата тази фигурка? — попита подозрително Кара.
— Може да е паднала, съборена от вятъра — предположи Дженсън. — Тук духа доста силно. Може би вятърът я е отвял и тя се е изтърколила надолу по хълма.
— И се е търкаляла през гората, без да се спре в нито едно дърво, а после просто ей така е уцелила тесния отвор на пещерата — подхвърли Ричард, — след което, пак просто ей така, е заседнала между скалите, точно до мястото, където ти, по чисто съвпадение, се оказа заклещена.
— Ами, така като те слушам… — примигна слисано Дженсън.
Застанал най-отгоре на прохода, с лице към мястото, където бе стояла преди и отново стоеше фигурката, Ричард установи, че пред погледа му се разкрива изключителна гледка към входа на Бандакар. Планините, рамкиращи картината от двете страни, бяха наистина уникално красиви и внушителни. Възвишението, на което бе кацнал часовият, гледаше към входа на прохода между умопомрачителни заснежени върхове. Макар да се бяха изкачили толкова високо, все още се намираха в полите на същинската планина.
Статуята не гледаше напред, както би следвало да се очаква от един страж — втренченият и поглед бе насочен леко вдясно. На Ричард му се видя някак чудновато. Може би това идеше да покаже, че статуята бди над цялата околност, над всяка потенциална опасност.
От мястото си пред статуята, близо до предупредителния маяк, Ричард погледна надясно, накъдето гледаше човекът от статуята.
Видя прохода, виещ се през планината. По-нататък в далечината различи горите на запад, а отвъд тях — ниските голи планини, от където идваха.
Там някъде забеляза пролука.
Очите на човека от статуята не помръдваха от онова, което Ричард едва сега забеляза.
— Добри духове! — прошепна той.
— Какво има? — попита Калан. — Какво видя?
— Колоните на Сътворението.
Тридесет и пета глава
КАЛАН, ЗАСТАНАЛА ДО РИЧАРД, ПРИСВИ ОЧИ и се взря в далечината. От основата на статуята имаха прекрасна видимост към всички пътища, идещи от запад. Сякаш виждаха на длан половината свят. Но Калан не видя онова, което бе забелязал Ричард.
— Не мога да видя Колоните на Сътворението — рече тя.
Ричард застана зад нея и плъзна ръка пред лицето и за да насочи погледа и в правилната посока.
— Ето там. Вижда се като по-тъмно петно на фона на равнината.
Надалече Ричард виждаше по-добре от нея. На такова разстояние за Калан всичко се сливаше в общ, неясен образ.
— Ще го познаеш по белезите в земята, ето там — той посочи надясно, после леко наляво — и там. По-тъмните планини в далечината, дето се извисяват малко над останалите, имат уникален силует. Ориентирай се по тях.
— Сега, като ми ги показа, си спомних откъде идваме. Планините са ми познати.
Беше удивително, сравнявайки с изминатия път, колко високо се бяха изкачили. В далечината през погледа и се стелеше безкрайната пустош отвъд голата планинска верига; макар да не можеше да види съвсем ясно онова ужасяващо място, забеляза по-тъмното петно, за което и каза Ричард. Знаеше, че Колоните на Сътворението са там.
— Колко път е от прохода до твоите хора, Оуен? — попита Ричард. — Имам предвид другарите ти, с които сте се крили из горите.
— Но, Господарю Рал, никога не съм се озовавал в тази част на прохода. — Въпросът явно го изненада. — Никога не съм виждал статуята. Никога не съм приближавал насам. Няма как да ви отговоря на този въпрос.