— Напротив — не се съгласи Ричард. — Ако познаваш добре родината си, трябва да можеш да се ориентираш по различни отличителни белези на околността — както аз, гледайки на запад, различих пътя, по който минахме, за да стигнем дотук. Огледай планините, които се виждат през прохода, и кажи дали не забелязваш нещо познато.
Оуен го изгледа скептично, но все пак заобиколи статуята и надзърна на изток. Остана така, изложен на вятъра, загледан. Посочи един планински хребет в далечината, оттатък прохода.
— Това ми се струва познато. — Изглеждаше учуден. — Силуетът на онзи хребет. Оттук изглежда по-различно, но съм почти сигурен, че мястото е същото, за което си мисля. — Заслони очите си от свирепия вятър и продължи да се взира на изток. Отново посочи с ръка. — И онова там. Също ми е познато! — Спусна се тичешком към Ричард. — Прав сте, Господарю Рал. Виждам познати планини. — Заби поглед нейде в далечината и прошепна като на себе си: — Знам къде е домът ми, макар никога да не съм се прибирал оттук. Просто видях познати местности.
Калан никога не бе виждала човек, толкова учуден от нещо тъй обикновено.
— Е — прекъсна ентусиазма му Ричард, — на какво разстояние от тук са хората ти — как мислиш?
Оуен пак хвърли поглед през рамо.
— През низината, заобикаляме онзи хълм вдясно… — Обърна се към Ричард. — Криехме се в една местност, близо до някогашната граница, която ограждаше империята ни. Там никой не стъпва, понеже в близост до границата дебне смъртта. Не е далеч от прохода. По моя преценка, оттук е на около ден бърз ход. — След миг се поколеба. — Но аз не бива да се доверявам на онова, което виждат очите ми. Може би просто виждам нещо, което съзнанието ми иска да видя. Може би сетивата ми ме заблуждават.
Ричард скръсти ръце и се облегна на гранитната основа на статуята, взрян в далечината към Колоните на Сътворението, без да обръща внимание на съмненията на Оуен. По изражението на лицето му Калан разбра, че преценява възможностите им.
Застанала до него, понечи да се облегне на огромната статуя, но размисли и реши преди това да избърше снега от повърхността. Отдолу изплуваха букви, гравирани върху декоративната обвивка.
— Виж това… Ричард.
Той се обърна да види какво му сочи Калан и веднага се втурна трескаво да разчиства снега. Другите се скупчиха край тях, за да видят с очите си какво пише в основата на каменната статуя. Кара, застанала от другата страна на Ричард, прокара ръка и почисти целия участък.
Калан не разбираше думите. Бяха на непознат за нея език, който обаче и се видя някак познат.
— Високо Д’Харански? — попита Кара.
Ричард кимна, без да откъсва поглед от надписа.
— Явно е доста древен диалект — отрони почти на себе си, докато се опитваше да разгадае написаното. — При това такъв, с който явно не съм запознат. Може би поради отдалечеността на мястото.
— Какво пише? — полюбопитства Дженсън, докато се надигаше на пръсти между главите на Ричард и Калан, за да види надписа. — Можеш ли да го преведеш?
— Трудна работа — промърмори Ричард. Приглади косата си назад с една ръка, докато пръстите на другата бавно следваха последователността от думи.
Най-сетне се изправи и погледна Оуен, който бе застанал по-встрани и ги наблюдаваше.
Всички застинаха в очакване, докато погледът на Ричард се върна върху надписа.
— Не съм съвсем сигурен — каза най-накрая. — Доста странен начин на изразяване… — Погледна Калан. — Не мога да кажа категорично. Никога досега не бях виждал подобно изписване на високо Д’Харански. Би трябвало да знам какво пише, но май нещо не ми е съвсем ясно.
Калан си помисли, че може би проблемът не е в това, че Ричард не разбира значението на думите, а в това, че не иска да говори пред останалите.
— Добре де, може пък като поразсъждаваш, да стигнеш до някакъв смислен превод — подметна тя, за да му даде възможност да спечели време пред другите.
Ричард не се възползва. Протегна ръка и посочи думите отляво на предупредителния маяк.
— Тази половина ми е малко по-ясна. Според мен пише следното: „Бойте се от всяко разкъсване на булото връз отвъдната империя…“ Закри устата си с ръка и се замисли над останалата част от надписа.
— Другото ми е по-мътно — рече след малко. — Може би е нещо като, „…защото отвъд лежи злото: онези, които не виждат.“
— Разбира се — ядно подметна Дженсън.
Ричард отново прокара пръсти през косата си.
— Изобщо не съм сигурен в това, което казах. Има нещо, което упорито ми убягва. Ни най-малко не съм убеден, че съм прав.
— Напротив, съвсем си прав — прекъсна го Дженсън. — Онези, които не виждат магията. Поставено е от родените с дарбата, които са откъснали сънародниците на Оуен заради онова, което им е дадено по рождение. — Гневният и поглед се напълни със сълзи. — „Бойте се от всяко разкъсване на булото връз отвъдната империя, защото отвъд лежи злото: онези, които не виждат.“ Точно това се има предвид — онези, които не виждат магията.