Никой не оспори думите й. В гробната тишина се чуваше само свистенето на вятъра.
— Наистина не съм сигурен, че това е смисълът, Джен — кротко отрони Ричард.
Тя скръсти ръце и се извърна, за да погледне към Колоните на Сътворението.
Калан разбираше прекрасно как се чувства сестрата на Ричард. Знаеше какво е да си откъснат от почти всички, с изключение на хората като теб. Мнозина считаха Изповедниците за чудовища. Калан бе сигурна, че стига да имаха тази възможност, повечето хора с радост биха я заточили вдън земя — само поради факта, че е Изповедник.
Но това, че разбира чувствата на Дженсън, не означаваше, че я смята за права. Гневът на Дженсън спрямо хората, откъснали народа на Оуен от останалата част на света, бе справедлив, ала агресивността и към Ричард и останалите, притежаващи искрицата на дарбата, не бе оправдана.
Ричард насочи вниманието си към Оуен.
— Колко са другарите ти в планината, които очакват завръщането ти?
— Едва стотина.
Ричард въздъхна разочаровано.
— Е, колкото — толкова. По-късно ще мислим как да станат повече. Засега искам да отидеш и да ми ги доведеш. Ще те чакаме тук. Това ще бъде щабът ни, от който ще разработваме стратегията си за изгонването на Ордена от Бандакар. Ще разположим бивака си ей там долу, сред дърветата, където ще сме добре защитени.
Оуен огледа падината, накъдето сочеше Ричард, после вдигна очи към родината си в далечината. След малко смутено се извърна към Ричард.
— Но, Господарю Рал, вие сте този, който трябва да ни дари свободата. Защо не дойдете с мен при хората ми, щом искате да ги видите?
— Защото според мен тук ще сме на по-сигурно място от онова, на което се намират в момента. Орденът вероятно вече знае къде се крият.
— Напротив, Орденът няма никаква представа, че има хора в планината.
— Заблуждавате сами себе си. Онези мъже може да са груби и недодялани, но не са глупави.
— Но ако наистина знаят за другарите ми в планината, защо не са дошли да ги заловят?
— Ще го направят — отвърна Ричард. — Щом решат, че е дошъл моментът, ще го направят. Засега другарите ти не представляват опасност за тях, така че Орденът няма смисъл да хаби сили и средства, за да ги залови. Но рано или късно и това ще стане, понеже те не биха допуснали някой да остане с впечатлението, че може да се измъкне от лапите на Императорския орден.
Искам хората ти да се махнат от там и да се скрият на място, където никога не са били — тук. Искам Орденът да реши, че са се махнали, че са избягали, за да не тръгне да ги преследва.
— Да, може би наистина имате право — отрони Оуен, след като помисли малко.
Том се отдалечи към другия край на статуята, хем да стои на пост, хем да остави Дженсън насаме. Изглеждаше толкова ядосана, че като че ли бе най-добре да бъде оставена на мира. Том се чувстваше някак виновен, задето се е родил с искрицата на дарбата и можеше да вижда магията. Това го свързваше с хората, прокудили родените като Дженсън отвъд планината.
— Искам да отидеш с Оуен, Том.
Дженсън се обърна към брат си и отпусна ръце.
— Защо го пращаш с него? — Тонът и изведнъж бе изгубил остротата си.
— Да, наистина, защо да идва с мен? — попита и Оуен.
— Защото искам да съм сигурен, че ти и хората ти ще се върнете при нас. В случай че си забравил, имам нужда от противоотровата. Колкото повече хора знаят къде е скрита тя, толкова по-добре. Искам да знам, че не са застрашени по никакъв начин от Ордена. Какъвто е русокос и синеок, Том идеално ще се слее с хората от твоя народ. Ако някъде по пътя срещнете войници от Ордена, ще го вземат за ваш човек. Том ще се погрижи всички вие да се върнете тук.
— Но това може да се окаже опасно — намеси се Дженсън.
Ричард я изгледа от упор. Не каза нищо. Просто изчака да види дали сестра му ще се осмели да се противопостави на решението му. Накрая тя се предаде и извърна глава встрани.
— Сигурно си прав — отрони.
— Освен това искам да се опиташ да ми набавиш и някои неща — продължи Ричард към Том. — Бих те помолил да ми оставиш брадвичката си, ако нямаш нищо против.
Том кимна и свали оръжието от колана си. Ричард посегна да го вземе, като в същото време започна да изрежда цял списък с неща, които Том трябваше да донесе в новия им бивак — някои инструменти, малко дървен материал, лепило за кожа, корда, кожа и още някои неща, които Калан не успя да чуе.