Ала удостоените с това отличие живеят с тревожното съзнание, че то е въпрос на мнима компетентност. Човек никога не се чувства истински удовлетворен, понеже никой не може да излъже самия себе си. Най-накрая, понеже това признание е фалшиво и дадено поради принадлежността на някого към определена група, то следва да бъде поддържано единствено посредством сила.
Това омаловажаване на човечеството, дамгата, която Орденът поставя върху всички хора, е тяхната върховна присъда над ограничения откъм способности човешки род.
Когато насочваш срещу мене гнева си заради нещо, заложено от някой друг, значи ме смяташ за виновен за чужди престъпления. Същото е когато някой твърди, че съм чудовище, понеже баща ми е бил чудовище. Обратното — ако се възхищаваш на някого само защото считаш, че общността, към която принадлежи, заслужава възхищение, значи отново си подвластен на същия порочен морал.
Императорският орден твърди, че никой няма право да постига нещо със собствени усилия, да направи непосилното за другиго; ето защо според тях магията трябва да бъде изкоренена от лицето на земята. Според тях магическите способности са нещо порочно, понеже се коренят в злото на егоизма, и като така плодовете на тези способности са белязани с това зло. Ето защо Орденът учи, че всичко постигнато трябва да бъде пожертвано за хората, които нямат никаква заслуга за него. Те защитават тезата, че единствено посредством такава жертва въпросните плодове ще бъдат пречистени и годни за употреба.
Ние от своя страна сме на мнение, че животът на всеки човек е ценен сам по себе си и че всичко, което постигне даден човек, го постига сам за себе си.
Никой, освен самия ти, не може да ти спечели самоуважение. Всяка общност, която ти предлага подобно нещо или го изисква от теб, е опасана от оковите на робството.
Дженсън дълго не отмести поглед от очите му. Най-сетне на устните и блесна усмивка.
— Значи, затова винаги съм искала да ме приемат заради самата мен, заради това, което съм, и съм считала, че не е честно да бъда преследвана заради даденото ми по рождение.
— Да. Ако искаш да се гордееш със себе си заради постигнатото със собствени усилия, не си позволявай да бъдеш прикована до една или друга общност; не го прави и с другите. Остави всеки сам да докаже себе си и да спечели твоята оценка.
Това означава, че хората не би трябвало да ме мразят заради факта, че баща ми е бил лош човек, нито пък да ме уважават заради добродетелите на дядо ми. Аз имам право да живея собствения си живот, да градя сам своето лице пред света. Ти си Дженсън Рал и животът ти представлява онова, което сама направиш от него.
Изминаха останалата част от пътя в мълчание. Дженсън дълго разсъждава над думите на брат си.
Щом навлязоха сред дърветата, Калан мигом се почувства по-добре под короните на вековните борове, но истински си отдъхна едва когато потънаха в меката прегръдка на по-ниските и кичести балсамови дървета. Продължиха да си проправят път в гъстата гора, в безмълвната самота на величествените дървета и още по-надолу по хълма, до една скална стена, предлагаща добра закрила от природните стихии. Нямаше да е трудно да натрупат клони и да си построят относително уютно местенце за пренощуване.
С брадвичката на Том, Ричард отсече няколко прави и по-яки клона, които да послужат за основните греди, опрени в скалата. Докато ги привързваше един за друг с помощта на жилави коренища, Калан, Дженсън и Кара се пръснаха да събират по-дребни клони, част, от които да застелят на пода и друга част, за да покрият гредите.
— Как възнамеряваш да отървеш Бандакар от Ордена, Ричард? — попита Дженсън, докато влачеше няколко клона към бивака.
Той метна върху пристегнатите колове един доста голям клон и го привърза с дълго коренище.
— Не знам дали изобщо ще успея. Първата ми грижа е да си осигуря противоотровата.
Дженсън го изгледа леко изненадана.
— Но нима няма да помогнеш на тези хора?
Той я стрелна с поглед през рамо.
— „Тези хора“ ме отровиха. Откъдето и да го погледнеш, си беше опит за убийство — не им ли свърша мръсната работа, ще ме оставят да умра, без изобщо да им мигне окото. Те ни имат за диваци, смятат, че стоят по-високо от нас. Според тях нашият живот не струва нищо, понеже ние не сме членове на тяхното общество. Аз обаче възнамерявам най-напред да се погрижа за собствения си живот — да намеря противоотровата.
— Разбирам — Дженсън му подаде следващия клон. — Но въпреки това мисля, че ако помогнем за унищожението на Ордена и Николас, които вилнеят из тези земи, ще помогнем на самите себе си.