На няколко пъти в душната жега на сандъка бе очаквал, че всеки един момент ще изгуби съзнание и ще умре. На моменти дори копнееше да умре. Беше убеден, че ще е по-добре да потъне в прегръдката на смъртта, отколкото да види какво го очаква в края на пътя. Но така или иначе нямаше избор; контролът, който Сестрата упражняваше върху него посредством Рада’Хан, не му позволяваше да се удуши с веригата, а и както се оказа, бе доста трудно да пожелае сам смъртта си.
Зед, с привързана почти неподвижно към пода глава, се опита да надзърне навън, но видя само късче небе. До слуха му достигна отварянето на друг капак. Закашля се, задавен от нов облак прах. Чу как Ейди също се дави, но не знаеше дали да се радва, че и приятелката му е още жива, или да съжалява за онова, което тя, също като него, трябваше да изтърпи.
В известен смисъл Зед беше подготвен за предстоящите му изтезания. Нали е магьосник — бе преминал през тестове за поносимост към болката. Страхуваше се от изтезанията, ала щеше да му се наложи да ги търпи, додето накрая се раздели с живота си. Какъвто беше слаб, се надяваше да не отнеме много време. В известен смисъл времето, прекарано в изтезания, бе като стар познат, който се връщаше да го навести отново.
Но изтезанията, на които щяха да подложат Ейди, го притесняваха повече от неговите собствени. Най-много от всичко ненавиждаше да измъчват други хора. Не искаше да мисли, че старата му дружка ще трябва да изтърпи всичко това.
Щом капакът на другия сандък се отвори, каруцата се разклати. Някой явно смушка Ейди, защото се чу как тя изкрещя.
— Мърдай, дърто, трябва да стигна до ключалката!
Зед чу как обувките на Ейди простъргаха по дървото, щом тя, с ръце, оковани на гърба, се опита да изпълни заповедта. Ако се съди по тъпия звук от удар на юмрук в тялото и, явно не се бе справила особено добре. Зед затвори очи, но повече му се искаше да може да захлопне ушите си.
Предната част на сандъка, в който държаха магьосника, се стовари с трясък и вътре нахлу светлина и прахоляк. Върху него падна нечия сянка. С почти залепено до пода лице, Зед нямаше как да го види. Към него се протегна нечия огромна лапа, която пъхна ключ в ключалката на сандъка му. Зед се постара да държи главата си максимално изпъната, за да не затруднява движенията на мъжа. Усилията му спечелиха само тежък удар в слепоочието. Ушите му засвистяха.
Ключалката най-сетне поддаде. Огромната лапа сграбчи Зед за косата и го извлече като чувал просо от сандъка, за да го захвърли в каруцата. Зед стисна устни, за да не изкрещи от болка, щом кокалестото му тяло се стовари с трясък върху дъските. След още миг тупна тежко в пръстта долу.
Замаян, с бучащи уши, магьосникът понечи да се изправи, щом го ритнаха, разбрал смисъла на безмълвната заповед. Изплю пръст. С ръце на гърба му беше трудно да се подчини. След още три ритника един здравеняк го сграбчи грубо за косата и го вдигна.
Сърцето на Зед потъна в петите, щом установи, че се намират насред многочислена армия. Цялото поле, докъдето му поглед стигаше, беше залято от океан от хора в еднакви униформи. Значи явно бяха пристигнали.
С крайчеца на окото си мерна Ейди да седи в прахта близо до него с отпусната напред глава. Бузата и бе цялата мораво синя. Чародейката не вдигна глава дори когато върху нея се плъзна нечия сянка.
Пред двамата застана жена в дълги развлечени дрехи, която отклони вниманието му от вражеските сили. Зед разпозна кафявата вълнена рокля. Беше същата Сестра на мрака, която сложи на вратовете им яките. Не знаеше името и, тя не се бе представила. Всъщност откакто ги хвърлиха в дървените сандъци, тя изобщо не им бе проговорила. Сега се беше извисила над тях като строгата гувернантка на непослушни хлапета.
Халката на долната и устна, която показваше, че е робиня на императора, мигновено я срина в очите на Зед.
Земята наоколо беше застлана с конски фъшкии, повечето, от които — но не всички — бяха изсъхнали. Зад гърба на Сестрата, на пръв поглед напълно хаотично сред войниците, бяха завързани коне. Кавалерийските коне имаха вид на добре гледани. Товарните не изглеждаха чак толкова здрави. Сред конете и мъжете се виждаха каруци и купища провизии и снаряжение.
Носеше се отвратителна воня на плитки отходни ями, коне, тор и възкиселата всеобща миризма на голям брой мъже, които наскоро не са посрещали обичайните си хигиенни нужди. Един от хилядите готварски огньове в околността се оказа съвсем близо до тях и пламъците му лумнаха в лицето на Зед.
Във въздуха летяха рояци комари, папатаци и мухи. Най-ужасни бяха мухите. Ухапванията от комарите сърбяха впоследствие, докато мухите жилеха незабавно и изключително жестоко. Както бе с оковани на гърба ръце, Зед не можеше да стори нищо друго, освен да мята глава във всички посоки, за да им попречи да се навират в носа и очите му.