Двамата здравеняци, които бяха освободили Зед и Ейди от сандъците, чакаха търпеливо встрани. Зад жената се простираше необятен по числеността си военен лагер. Навсякъде щъкаха мъже, едни погълнати от работата си, други отпуснати край огньовете, трети увлечени в различни игри. Бяха облечени най-разнообразно — от кожени доспехи, метални ризници и колани с шипове до пелерини, мърляви туники и дрипави панталони. Повечето бяха небръснати, а всички до един бяха мръсни като подивели котки, принудени да живеят в дива изолация. Зад всичко това се стелеше един постоянен общ звуков фон, състоящ се от нестихващи крясъци, подсвирквания, писъци и смях, подрънкване на оръжия, удари на чукове, дращене на триони. От време на време над монотонния шум се извисяваше по някой нечовешки писък, роден от неописуема болка.
Хиляди палатки от всякакъв вид и големина, като листа след силен вятър, застилаха хълмистата местност в полите на високите планини на изток. Много от палатките бяха накичени с плячкосани вещи; на входа — раирана завеса, отпред — столче с походна маса, тук-там се развяваше дамско бельо, като знамето на завоевател. Из целия лагер, без видим план и ред, се мяркаха коне, каруци и амуниции. Пръстта бе стрита на ситен пясък от това бурно море от хора, съставляващо град, лишен от улиците и площадите си.
Мястото представляваше солта на най-долните слоеве на човешкия род — многобройна сган от необуздани диваци, чиято цел в живота се ограничаваше до нуждите им в конкретния момент. Макар командирите и по-висшите офицери да имаха своите планове и цели, редовите войници бяха лишени от всякакъв поглед в бъдещето.
— Негово сиятелство иска и двама ви — рече Сестрата, гледайки ги от високо.
Зед и Ейди не отвърнаха. Здравеняците ги вдигнаха на крака. С по един здрав ритник им показаха, че трябва да последват Сестрата, тръгнала на крачка пред тях. Зед забеляза, че ги ескортират още десетина войници.
Каруцата ги бе свалила в края на един път, виещ се през почти целия лагер. Наблизо бяха спрени цяла редица каруци, а зад тях имаше портал, който явно въвеждаше в нещо като вътрешен лагер — вероятно бивака на командния състав. Той бе охраняван от въоръжени до зъби стражи, около които кипеше ежедневният живот на редовите войници, които се хранеха, играеха на зарове, залагаха, разменяха си плячкосани вещи, майтапеха се, разговаряха и пиеха, като в същото време хвърляха по едно око на затворниците.
На Зед му хрумна, че ако изкрещи, че той е хвърлил светлинната мрежа, изтрепала и ранила толкова много техни другари, мъжете може и да се разбунтуват, да се нахвърлят върху им и да ги убият, преди Джаганг да има възможност да осъществи пъклените си планове спрямо тях.
Зед понечи да отвори уста и да изкрещи, но в същия миг видя как Сестрата го поглежда през рамо. Силата, с която тя го контролираше чрез Рада’Хан, заглушаваше гласа му. Нямаше да може да каже нито дума, докато тя не му разреши.
Сестрата ги водеше покрай наредените една до друга каруци, сред които бе и тази, с която бяха докарани двамата пленници. Каруците бяха общо петнайсетина, като нито една не навлизаше в строго охранявания периметър, където бяха разположени по-големите и спретнати палатки. Всички каруци бяха натоварени с щайги и кошове.
Изведнъж Зед разбра. Това бе керванът, натоварен с плячкосаното от Магьосническата кула. С този керван, изминал целия път от Ейдиндрил до лагера, бяха дошли и двамата пленници. Каруците бяха натъпкани догоре с вещи, които онези лишени от дарбата мъжаги бяха изнесли от Кулата по заповед на Сестрата. Зед не смееше и да си помисли какви безценни и изключително опасни предмети са натоварени там. В Кулата имаше неща, които ставаха опасни още щом бъдат изнесени извън охраняващите ги щитове. Имаше редки магически предмети, които, отделени от защитната си среда, например тъмнината, дори за съвсем кратко време, губеха силата си.
Из охраняваната зона кръстосваха стражи, навлечени с кожи и ризници и въоръжени с пики с дълги стоманени остриета и подсигурени с наточени ножове, огромни извити ятагани, мечове и боздугани. Тези мрачни стражи бяха по-едри и изглеждаха по-застрашително от редовите войници от периферията на лагера, които сами по себе си също нямаха особено приветлив вид. Елитните стражи в охраняваната зона бдяха зорко над поверения им периметър, докато колегите им от външната част си гледаха своята работа.
Стражите поведоха Сестрата, Зед и Ейди през шпалир от копия. Най-напред стигнаха до по-малките сред елитните палатки. Всичките бяха заоблени и с еднаква големина. Зед предположи, че това са палатките за обслужващия императора персонал — за неговата лична прислуга и роби. Дали и всички Сестри не живееха именно тук?