По-нататък пред погледа им, на фона на меката следобедна светлина, се въздигаше великолепната гледка на разкошните шатри на императора и неговия антураж. Несъмнено част от удобните жилища в централната зона, заобиколена от палатките на обслужващия персонал, бяха предназначени за офицерите от висшия команден състав, за високопоставените особи и най-доверените съветници на императора.
Зед горко съжали, задето нямаше възможност да запрати срещу тях нова светлинна мрежа. Едва ли щеше да му се удаде втора възможност да прониже Императорския орден право в сърцето.
Но все пак беше наясно, че каквато и суматоха да предизвика, резултатът ще е само временен. Не след дълго местата на загиналите висши военни щяха да бъдат заети от следваща партида безмилостни зверове. За да бъде премахната заплахата, носена от Императорския орден, не бе достатъчно да бъде унищожен Джаганг. Вече дори не беше сигурен дали изобщо има някакъв ефективен начин светът да бъде отърван от игото на Ордена.
Въпреки всеобщото и опростенческо схващане Джаганг не бе движещата сила на тази агресия. Действията на Императорския орден се определяха от една зловеща идеология. За да съществува, тя не можеше да позволи съществуването на щастлив и независим живот, при положение, че в резултат на философията, разпространявана от Императорския орден, неизброими човешки маси бяха подложени на гнет и страдания. Свободата и последвалият разцвет в живота на хората от Новия свят подложиха на съмнение всичко, което се опитваше да проповядва Орденът. Според него успехът опорочава човека и постигането му е голям грях. А греховете трябва да се унищожават в името на по-висшето добруване. Ето защо освобождаването на Новия свят следва да бъде смазано и преустановено.
— Тези ли? — попита един късо подстриган гвардеец. С халките, висящи от носа и ушите, приличаше на наконтено за пролетния карнавал угоено прасенце. Само дето карнавалните прасенца би трябвало да са измити и чистички и да миришат малко по-приятно.
— Да — отвърна Сестрата. — И двамата — както бе разпоредено.
Погледът на мъжа огледа педантично и бавно най-напред Ейди, после и Зед. На смръщеното му лице се четеше възмущение от видяното, което мъжът явно възприемаше като въплъщение на злото. След като регистрира яките, които двамата пленници носеха и които показваха, че те по никакъв начин не могат да изложат императора на риск, гвардеецът отстъпи встрани и ги пусна да минат през втората барикада от копия отвъд палатките на помощния персонал, прислугата и робите. Погледът му изпрати грешниците по пътя, който щеше да ги срещне със справедливата им съдба.
От вътрешната част на лагера мигом наизскачаха други мъже, които наобиколиха пленниците. Зед забеляза, че новите им стражи са облечени по-прилично. Носеха горе-долу еднакви униформи и ризници, пристегнати с тежки кожени колани и препасани с обковани с метални плочки ремъци през гърдите. По всичко личеше, че това са елитни гвардейци. Оръжията, увесени на широките им колани, бяха повече и по-добре изработени. В движенията им Зед разпозна не просто обикновени наборни войници, а специално обучени и опитни в изкуството на войната кадри. Това бяха елитните телохранители на императора. Зед погледна с копнеж почти пълната кофа с вода, оставена за дежурещите в жегата часови. Един уважаващ себе си император не би допуснал елитните му гвардейци да припаднат на поста си поради липса на вода. Тъй като предварително знаеше отговора, Зед изобщо не си направи труда да помоли за глътка. С периферното си зрение мярна Ейди, която също облизваше напуканите си устни, но не казваше нищо.
Най-отгоре на един хълм бе разположена най-голямата и най-пищната от всички шатри, влизащи в състава на достатъчно внушителните, но не толкова високопоставени покои, приютяващи кралската свита. Императорската шатра приличаше повече на походен дворец, отколкото на палатка. Покривът и бе увенчан от три островърхи кули, от които се вееха разноцветни знамена. Външните стени бяха украсени с ярки везани пана. Горещият вятър лениво полюшваше червени и жълти флагове. Благодарение на многото пискюли и серпантини, окачени къде ли не, цялата композиция приличаше на централната шатра на пищен карнавал.
Един от часовите на входа изгледа Зед строго, след което повдигна завесата от агнешка кожа, украсена със златни гербове и сребърни медальони, за да ги пусне вътре. В следващия миг Зед усети как в рамото го пронизва нещо остро и болката го накара да се хвърли по лице на пода. Той успя да припълзи напред през прага, за да се озове в оскъдно осветено помещение. Ейди бе плътно зад него.