При всичките приказки на Ордена за жертва за доброто на човечеството, което било тяхна благородна кауза, Зед разчиташе в това изобилие на императорската трапеза съвсем различно послание — нищо, че други свидетели нямаше.
Покрай стената зад Джаганг стоеше редица роби, някои от тях натоварени с допълнителни подноси с ястия, други застинали в сковани пози, ала всички готови да се отзоват на всяко желание на господаря си. Някои от тях бяха млади мъже — по сведения на Зед, магьосници, — само по широки бели панталони. Ето къде свършваха младите магьосници, възпитаници на Двореца на пророците, заедно с пленените Сестри, които ги обучаваха. Всички бяха пленници на пътешественика по сънищата. Тези изключително надарени мъже, притежаващи неимоверен потенциал, бяха използвани за прислужници и черноработници. Това също бе послание, изпратено от Императорския орден, за да покаже на всички, че най-надарените и способните биват използвани да изхвърлят нощни гърнета по заповед на свирепи управници.
Младите жени — Сестри и на мрака, и на светлината, както предположи Зед — бяха с роби, покриващи целите им тела от шията до глезените, ала ушити от толкова прозирна материя, че със същия успех биха могли да бъдат и чисто голи. Това също беше знак, че императорът не дава и пет пари за качествата на своите робини и че ги използва само за удоволствие. По-възрастните и не толкова красиви жени стояха настрани, покрай двете стени; бяха облечени в раздърпани бозави рокли. Те вероятно вършеха друга част от слугинската работа в шатрата на императора.
Джаганг се опияняваше от мисълта, че държи под свой контрол като роби някои от най-талантливите хора на света. Бе изцяло в унисон с разбиранията на Ордена хората със способности да бъдат потискани, а не почитани.
Джаганг забеляза, че Зед оглежда робите му, но не каза нищо. Масивният врат на пътешественика по сънищата му придаваше почти нечовешки вид. Гръдните му мускули, както и здравите му рамене бяха изложени щедро на показ под дълбоко изрязан елек от агнешка кожа. Зед никога не бе виждал по-едър и мускулест мъжага, който дори докато се храни, да изглежда тъй застрашително.
Зед и Ейди стояха мълчаливо, а Джаганг отхапа още веднъж от бутчето. В напрегнатата тишина, както си дъвчеше, изгледа двамата пленници, сякаш не можеше да реши какво да прави с ново придобитата си плячка.
Онова, което смрази кръвта в жилите на стария магьосник, бе не друго, а мастилено черните очи на пътешественика по сънищата, в които нямаше нито зеници, нито ириси, нито бяло. Предишния път, когато бе видял тези очи, Зед не беше окован, ала онова момиче без дарбата му попречи да се разправи подобаващо с Джаганг. По всичко изглеждаше, че тази пропусната възможност ще се окаже най-фаталната грешка в живота му. В онзи ден възможността да убие императора се бе изплъзнала между пръстите му не благодарение на мощната сила на всичките Сестри и многочислени легиони, с които разполагаше Джаганг, а заради намесата на едно-единствено лишено от дарбата девойче.
Тези зловещи черни очи, очите на истински пътешественик по сънищата, блестяха на пламъка. В мрачните им дълбини пробягваха смътни сенки, сякаш облаци в безлунна нощ.
Прямотата в погледа на пътешественика по сънищата съперничеше на тази, с която Ейди гледаше Зед с чисто белите си, незрящи очи. Притиснат от безкомпромисния поглед на Джаганг, Зед трябваше да си напомни да отпусне мускулите си и да си поеме дъх.
Най-ужасяващото в тези очи бе онова, което Зед виждаше в тях: пъргава и точна мисъл. Зед достатъчно дълго се бе борил срещу Джаганг, за да започне да разбира, че който подценява способностите на този човек, е изложен на огромна опасност.
— Джаганг Справедливият — обяви Сестрата и протегна ръка към кошмарната фигура пред тях. — Ваше сиятелство, Зедикус З’ул Зорандер, Първи магьосник, и чародейка на име Ейди.
— Знам кои са — избоботи Джаганг с глас, в който се долавяше едновременно заплаха и недоволство.
Облегна се назад и преметна едната си ръка през облегалката, а крака си увеси върху подлакътника на стола. Посочи с гъшото бутче.
— Дядото на Ричард Рал, както разправят.
Зед не отвърна.
Джаганг тропна недояденото бутче в една тава и взе нож. Рязна къс червено печено месо и го набоде. Подпрял лакът на масата, заговори, размахвайки ножа. По острието покапа кървав сос.
— Вероятно не си си представял срещата ни точно така. Засмя се на собствената си шега и смехът му отекна дълбок и страховит.
Откъсна със зъби парче месо направо от ножа и започна да дъвче, без да сваля очи от пленниците си, сякаш се колебаеше между цял куп примамливи възможности за разправа с тях.