Прокара месото с глътка от инкрустиран със скъпоценни камъни сребърен бокал, без да откъсва очи от двамата.
— Не мога да ви опиша колко се радвам, че наминахте. — Усмивката му бе сякаш самата смърт. — Живи. — Завъртя китката си, без да пуска ножа. — Имаме за какво да си поговорим. — Смехът му заглъхна, но устните останаха разтегнати в усмивка. — Поне вие, защото като любезен домакин аз повече ще слушам.
Зед и Ейди останаха все тъй мълчаливи, докато погледът на Джаганг се премести от единия върху другия.
— Не сме много разговорливи, а? Е, все едно. Съвсем скоро ще развържете езиците.
Зед не сметна за нужно да му обяснява, че с изтезания няма да постигне нищо. Джаганг едва ли би му повярвал, а дори да му повярваше, вероятно пак би опитал.
Императорът откъсна няколко зърна грозде от една купа.
— Доста си изобретателен, магьоснико Зорандер. — Метна зърната в устата си и продължи да говори, дъвчейки: — Сам-самичък в Ейдиндрил, заобиколен от цяла армия, успя да ме накараш да мисля, че съм приклещил Ричард Рал и Майката Изповедник. Добър номер. Което си е постижение — постижение си е. Светлинната мрежа, която пръсна върху хората ми, също си я биваше. — Пусна в устата си още едно зърно грозде. — Имаш ли представа колко стотици хиляди хора пострадаха благодарение на теб?
Зед забеляза как релефните мускули по косматата ръка на Джаганг, отпусната през облегалката на стола му, изпъкнаха рязко при свиването на ръката му в юмрук. В следващия миг Джаганг отпусна длан и се надвеси напред, за да щипне с два пръста дълга ивица шунка.
Размаха месото в ръка и продължи:
— Именно такава магия ще трябва да забъркаш и за мен, добри ми магьоснико. Доколкото разбрах от тъпите кучки, дето наричат себе си Сестри на светлината или Сестри на мрака, в зависимост от това на чие благоволение са решили да разчитат в един по-следващ етап от съществуването си, та те ми казаха, че вероятно не си забъркал онази магия съвсем сам, а си използвал готово заклинание, съхранявано в Магьосническата кула, което просто си задействал сред хората ми с някакъв номер или спусък, тъй да се каже — примерно някой е взел да разгледа нещо дребно на вид и като го е вдигнал, е задействал заклинанието.
Зед леко се притесни от факта, че Джаганг е успял да стигне толкова далеч с информацията. Без да сваля очи от двамата си пленници, Джаганг отхапа от шунката си. Благоволението в погледа му бе започнало да отънява.
— Е, след като явно не притежаваш кой знае какви забележителни магьоснически дарби, се погрижих да ми донесат от Кулата това-онова, за да ми покажеш, кое как действа и за какво служи. Сигурен съм, че има доста интересни и любопитни нещица. Не бих отказал някое от онези готови заклинания, защото имам намерение да ги използвам за отварянето на някои проходи към Д’Хара. Това ще ми спести малко време и усилия. Сигурен съм, че разбираш защо съм толкова нетърпелив да проникна в Д’Хара и да приключа веднъж завинаги с жалката им съпротива.
Зед въздъхна дълбоко и най-сетне проговори:
— За повечето от тези предмети би могъл да ме изтезаваш до края на света и пак няма да мога да ти кажа как действат, понеже нямам никаква представа. За разлика от теб, аз познавам достатъчно добре границите на възможностите си. Просто наистина нямам представа как изглежда едно такова заклинание. А дори и да имах, това не означава, че непременно трябва да знам как работи. С онова заклинание, дето го използвах, просто извадих късмет.
— Може и така да е, но все поназнайваш нещичко за някои от предметите. Та нали, както разправят, си Първи магьосник. Кулата де факто е твоя. Не ми звучи правдоподобно оправданието ти, че си чак толкова незапознат с нещата вътре. Колкото и да го отдаваш на късмета си, все пак си бил достатъчно наясно с въпросната светлинна мрежа, за да я възпламениш сред хората ми, така че очевидно имаш представа поне за най-могъщите магически средства.
— Ти не знаеш най-важното за магията — озъби се насреща му Зед. — Главата ти е пълна с грандомански идеи и мислиш само как да заповядаш на някой да ти ги осъществи. Е, да, ама така не става. Ти си един глупак, който няма ни най-малка представа за принципите на истинската магия и нейните граници.
Над мастилено черните очи на Джаганг се повдигна озадачена вежда.
— Напротив, магьоснико, мисля, че знам повече, отколкото си мислиш. Как да ти кажа, обичам да чета, пък и имам възможност да прониквам в дълбините на някои доста забележителни умове, ако ме разбираш. Предполагам, че знам доста повече за магията, отколкото ти се ще да вярваш.