— Вярвам, че си един надут и самомнителен глупак.
— Самомнителен, казваш. — Джаганг разпери ръце. — А ти можеш ли да създадеш Вселител, магьоснико Зорандер?
Зед замръзна. Джаганг сигурно е чул само името — нищо повече. Нали сам каза, че обича да чете. Явно някъде го е срещнал.
— Разбира се, че не, както не би могъл никой в наши дни.
— Ти не би могъл, магьоснико Зорандер, ала нямаш и идея какво знам аз за магията. Как да ти кажа, научих се да връщам към живот разни изгубени таланти — изкуства, за които се смята, че са изгубени от векове.
— Можеш да си мечтаеш и сънуваш колкото си щеш, Джаганг, но това е лесно. Сънищата обаче не се сбъдват само защото си ги сънувал и си решил, че би било хубаво да ги има в реалния живот.
— Ето това е Сестра Тахира, която може да потвърди думите ми. — Джаганг посочи с ножа си. — Кажи му, скъпа. Кажи му какво сънувам, за какво мечтая и какво мога да съживя.
Жената направи няколко колебливи крачки напред.
— Точно така е, както казва Негово сиятелство. — Тя отмести поглед от смръщеното лице на Зед и ръката и започна да човърка четинестата и прошарена коса. — Водени от гениалните напътствия на Негово сиятелство, съумяхме да съживим част от древните познания. Под умелото ръководство на нашия император вселихме в тялото на магьосник на име Николас умение, невиждано от три хиляди години насам. Това е едно от най-великите постижения на Негово сиятелство. Давам честната си дума, че всичко е точно така, както каза Негово сиятелство. По този свят отново ходи Вселител. Това не е сън, магьоснико Зорандер — истина е.
— Духовете да са ми на помощ — додаде след кратка пауза жената, — но видях с очите си раждането на Вселителя.
— Създала си Вселител? — Стиснал ядно юмруци, Зед пристъпи гневно към Сестрата. — Да не си се побъркала, жено! — Онази отстъпи към стената. Зед насочи яростта си към Джаганг. — Вселителите са истинска напаст! Те не се поддават на контрол! Трябва да си луд, за да създадеш подобно нещо!
Джаганг се усмихна.
— Май ревнуваме, магьоснико, а? Яд те е, че не си успял ти да отбележиш такъв успех, да създадеш такова оръжие срещу мен, докато аз го сътворих и ще го използвам, за да ти отнема Ричард Рал и жена му.
— Вселителите притежават сили, които не би могъл да контролираш по никакъв начин.
— Вселителите не представляват опасност за един пътешественик по сънищата. Моите умения са по-пъргави от неговите. Аз съм по-висше същество от него.
— Все едно колко си бърз — не става въпрос за бързина! Вселителите не се поддават на външен контрол и не са длъжни да изпълняват ничии желания!
— Аз обаче се справям доста добре. — Джаганг опря лакът върху масата. — Според теб магията трябва да контролира подчинените ти, но на мен магия не ми е нужна. Нито по отношение на Николас, нито за което и да било човешко същество. Ти явно неистово се стремиш да установиш контрол, за разлика от мене. Успях да се добера до един народ, който хората като тебе не желаят да се движи свободно по широкия свят; народ, прокуден от родените с дарбата, понеже не притежава нито искрица от ценната магическа дарба; народ мразен и прокуден, понеже тези като теб не са успели да го контролират. Ето в какво се състои тяхното престъпление — че не се поддават на контрола на твоята магия.
Джаганг удари с юмрук по масата. Робите подскочиха на местата си.
— Така си представят бъдещето хората като теб. Вие искате на земята да има само хора, у които е жива искрата на дарбата. Защото само така можете да ги контролирате! Стремите се да поставите на врата на човечеството яка като тази, която сега пристяга твоя врат.
Аз намерих този прокуден, лишен от дарбата народ и го приобщих обратно към братството на човешкия род. Колкото и да не ти се ще, колкото и да се противиш срещу това, те не могат да бъдат докоснати от злонамерената ти магия.
Зед не можеше да повярва, че Джаганг наистина се е добрал до такъв народ.
— И затова си се сдобил с Вселител, който да ги контролира вместо теб.
— Хората като теб са ги осъдили и прогонили; ние ги приехме обратно сред нас. Нещо повече — искаме да префасонираме цялото човечество по техен образ и подобие. Още със самото си раждане те са онова, към което ние винаги сме се стремили — към чистота на човешкия род, лишен от покварата на магията. По този начин светът ще стане едно цяло и най-сетне ще заживее в мир. Аз имам едно предимство пред теб, магьоснико — че правото е на моя страна. На мен не ми е нужна магия, за да побеждавам — за разлика от теб. Аз се боря да осигуря на човечеството едно спокойно бъдеще и вече съм направил доста по въпроса.