Преди да си тръгне, се обърна и ме попита дали знам колко продължава вечността. Не знаех. Обясни ми, че мизерният човешки живот е само едно мигване, след което навлизаме в следващия свят. Това ме накара да се замисля сериозно — за пръв път — за по-висшите цели, заради които сме дошли на тази земя.
През следващите месеци Брат Нарев отделяше от времето си, за да разговаря с мен, да ми разказва за Сътворението и вечността. Отвори ми очите и ми показа, че може би и аз въпреки всичко имам някакво бъдеще. Обясни ми какво е жертва и възмездие. Бях се примирил с мисълта, че съм обречен да прекарам цяла вечност в тъмнина, докато той не ми показа светлината.
Взе ме при себе си, в замяна, на което трябваше да се грижа за домакинството му.
За мен Брат Нарев бе учител, проповедник, съветник, изцелително средство — погледът на Джаганг се вдигна към Зед — и дядо, всичко това събрано в един човек.
Той ми разкри какво може и какво трябва да постигне човекът. Показа ми истинския грях на егоистичната алчност и тъмната бездна, в която тя ще въведе човечеството. С течение на времето ме превърна в здравия юмрук на своите схващания. Той беше душата, аз бях скелетът и мускулите.
Брат Нарев ме удостои с честта да запаля огъня на революцията. Той ме постави на гребена на вълната, която щеше да изведе човечеството от океана на греховността. Ние сме новата надежда за бъдещето на човешкия род, а лично Брат Нарев ми позволи да прекарам думите му през очистителните пламъци на човешкото изкупление.
Джаганг се облегна на стола си и втренчи в Зед мрачен поглед, какъвто старият магьосник не бе виждал никога в живота си.
— След което тази пролет, докато разпръсквах сред хората благородните идеи на Брат Нарев, докато разкривах на непосветените същността на човешката душа и чертаех онова бъдеще, освободено от пагубното влияние на магията и потисничеството, от алчността и стремлението да си по-добре от другия, се озовах в Ейдиндрил… и какво намерих там?
Главата на Брат Нарев, набита на кол, с бележка „Поздрави от Господаря Рал“.
Човекът, комуто се възхищавах както никому другиму, човекът, който разкри пред нас святата мечта за постигане истинската цел на човечеството, предначертана от самия Създател, бе мъртъв, а главата му бе набучена на кол от твоя внук.
Ако някога е съществувал по-жесток акт на поругаване, по-голямо престъпление срещу човечеството, аз не съм чувал за него.
В черните очи на Джаганг заплуваха мудни сенки.
— Ричард Рал ще си получи заслуженото. Ще бъде подложен на нечувани мъчения, преди да бъде изправен пред Пазителя. Исках само да знаеш какво те чака, старче. Внукът ти ще познае безпределността на болката, която ще бъде допълнително засилена от съзнанието за мъченията, които ще изтърпи неговата невеста, а тя на свой ред ще заплати скъпо и прескъпо за собствените си престъпления. — На лицето му се появи предишната мрачна усмивка. — Ще го убия едва след като заплати определената от мен цена.
Зед се прозя.
— Хубава история. Само дето пропусна да споменеш как изтрепа стотици хиляди невинни хора, които не искаха да живеят под твоето робство и според извратените догми на Брат Нарев. Така като се замисля, няма нужда да ми се обясняваш. Клъцни ми главата, набучи я на кол и да приключваме.
Усмивката на Джаганг блесна на лицето му.
— Няма да стане толкова лесно, старче. Първо трябва да ми разкажеш едно-друго.
Тридесет и осма глава
— А, ДА — ВЪЗДЪХНА ЗЕД, — изтезанията. За малко да забравя.
— Изтезания ли?
Джаганг направи знак с два пръста към жената, застанала отстрани. Възрастната Сестра трепна, щом погледът на господаря и се спря върху нея, и мигновено се пъхна зад завесата. Зед я чу да раздава припряно и шепнешком заповеди на хора, които не се виждаха, след което по килима затрополиха забързани стъпки, които заглъхнаха някъде извън шатрата.
Джаганг продължи небрежно дългата си вечеря, докато Зед и Ейди стояха прави пред масата му, като едва се държаха на краката си от глад и жажда. Накрая пътешественикът по сънищата най-после остави ножа си върху една чиния. Мигновено регистрирали жеста, робите се спуснаха да разчистват платата с ястия, повечето от които бяха пробвани, но буквално с по една хапка. За броени секунди масата бе разчистена от яденето и пиенето, а върху плота и останаха само книгите, свитъците, свещите и сребърната купа с орехи.