Само гледайте да не пукнат, докато ги убеждавате. Мъртви няма да могат да отговорят на въпросите ни. А само, когато и ако те отговорят на въпросите ни, децата ви ще бъдат освободени.
Джаганг спря кошмарния си поглед върху Зед.
— Моите хора са истински професионалисти с богат опит в изтезанията на хора. Щом чуеш крясъците от околните палатки, веднага ще се убедиш в способностите и ентусиазма им. Смятам не е нужно да ти обяснявам, че са способни да поддържат живота у гостите си дни наред, но все пак чудеса не вършат. Хората, особено тези млади крехки души, не могат да издържат безкрайно дълго на тези изтезания. Ако обаче тези деца умрат, преди да се съгласиш да ни сътрудничиш, има още много семейства с деца, които веднага ще заемат мястото им.
Зед не можа да възпре сълзите си, които закапаха по брадичката му, щом Сестра Тахира го хвана за ръката и го задърпа към изхода. Обезумелите родители се нахвърлиха върху него, започнаха да дерат дрехите му, крещяха и го заклеваха да изпълни заповедите на императора.
Зед заби пети в земята и успя да спре пред масата. Към него се протягаше гора от отчаяни ръце.
— Съжалявам, но не мога да облекча болката, съпътстваща тези най-ужасни мигове в живота ви. Ако направя онова, което иска от мен този човек, още безброй деца ще бъдат подложени на тиранията му. Знам, че няма как да ме разберете, когато става въпрос за безценния живот на децата ви, но наистина не ми остава друг избор. Молете се на добрите духове да ги отведат бързо някъде, където ще живеят във вечен покой.
Зед нямаше какво повече да каже пред обезумелите им погледи. Обърна плувналите си в сълзи очи към Джаганг.
— Няма да стане, Джаганг. Знам, че така или иначе ще опиташ, но знай, че няма да стане.
От другия край на масата се надигна гръмовният глас на императора:
— В тази ваша земя има колкото искаш малчугани. Колко си готов да пожертваш, за да позволиш на човечеството да грабне свободата си? Колко още възнамеряваш да упорстваш с вироглавия си отказ да им позволиш да живеят бъдещето си, без да страдат.
Тежките златни и сребърни ланци на врата му, плячкосаните медальони и украшения, покриващи мускулестата му гръд, кралските пръстени по ръцете му заблестяха на светлината на свещта.
Зед почувства как отгоре му се стоварва неизбежното — живот под игото на чудовищните идеали на този човек и неговата пасмина.
— Няма как да победиш в това, магьоснико. Подобно на всички онези, които се борят, за да смажат човечеството, да оставят обикновените хора на произвола на безмилостната съдба, ти не си готов да пожертваш себе си дори когато става въпрос за живота на деца. Куражлия си на думи, но иначе си човек със студена душа и меко сърце. Не ти стиска да направиш нужното, за да победиш. А на мен ми стиска.
Джаганг кимна и Сестрата бутна Зед към изхода. Крещящите в ужас родители наобиколиха двамата пленници и отчаяно задрапаха към тях с ръце.
Някъде от далечината до слуха на Зед достигнаха отчаяните писъци на ужасените им деца.
Тридесет и девета глава
— НЕ СА ДАЛЕЧ — каза Ричард, щом се върна сред дърветата. Спря и се загледа в Калан, която тъкмо оправяше раменете на роклята си.
Нищо в тази дреха не подсказваше, че толкова дълго е стояла намачкана в раницата. Прозирно бялата, копринено гладка тъкан блещукаше на призрачната светлина, захлупена от надвисналите облаци. Роклята имаше приятен мек силует, контрастно четвъртито деколте, без никакви дантели, волани и набори — нямаше нищо, което да нарушава семплата и елегантност. Видеше ли Калан в тази рокля, дъхът на Ричард неизменно секваше.
Чула предупредителния сигнал на Кара, Калан надзърна между дърветата. Ричард бе научил Морещицата да издава жаловития, остър, кристално чист крясък на обикновеното горско калугерче, макар Кара да нямаше никаква представа, че си служи със звук, характерен за точно тази птичка. Първия път, когато искаше да я научи да изкрясква като калугерче, Морещицата отвърна троснато, че за нищо на света няма да пищи като птичка с такова име. Ричард се предаде и и предложи да я научи на бойния вик на дребния, но свиреп късоопашат горски ястреб; но само при условие, че Морещицата ще положи достатъчно усилия, за да усвои този звук — доста труден за имитиране впрочем. Доволна, че е постигнала своето, Кара се съгласи и с готовност усвои лесното писукане. Беше наистина добра имитаторка и често използваше сигнала като предупреждение. Ричард така и не и призна, че късоопашат горски ястреб не съществува, пък и че ястребите по принцип не издават подобни звуци.