Отвъд гъстата мрежа на горските клони тъмнееше силуетът на монументалната статуя, която бдеше над прохода от три хиляди години насам. Ричард за пореден път се запита защо е било нужно да се поставя такава статуя на място, където не се очаква да стъпи човешки крак. Замисли се за онези древни хора, които са я поставили тук, и се опита да се постави на тяхно място и да вникне в мисленето им — особено го вълнуваше фактът, че са откъснали от света толкова много хора само защото са родени без искрицата дарба, обичайна за всеки човек.
Ричард изтупа няколко борови иглички от рамото на Калан.
— Стой така, дай да те огледам.
Калан се извърна, отпуснала ръце край тялото си, докато той приглаждаше роклята на раменете и. Прямите и зелени очи, потънали под вежди с изящната извивка на политнала във въздуха граблива птица, се спряха в неговите. Стори му се, че е станала дори още по-елегантна и красива от мига на първата им среща. Цялостното и излъчване, погледът и който сякаш проникваше до дълбините на душата му — всичко това го трогваше дълбоко. Това, което го грабна още при първата им среща, бе мъдрият и, разумен поглед.
— Защо ме гледаш така?
Въпреки всичко той не можа да сдържи усмивката си.
— Като те видях с тази рокля, с тази красива дълга коса, на фона на горската зеленина… просто изведнъж си спомних за първата ни среща.
Онази нейна специална усмивка, която пазеше само за него, мигом озари пленителните и очи. Отпусна китки на раменете му и сключи пръсти на тила му, придърпвайки го към себе си, за да го целуне.
Както винаги, целувката и го отнесе в селенията на непостижими точно в този момент мечти, които го накараха да забрави къде се намира. Тя се разтопи в прегръдката му. За момент външният свят престана да съществува — нямаше ги Императорския орден, Бандакар и Д’Харанската империя, нямаше ги Меча на истината и нямаше ги Хармониите, проблемите с дарбата и отровата, предупредителните маяци, черноперите соколи, Джаганг, Николас, Сестрите на мрака. Целувката и го накара да забрави всичко освен нея. В този миг на света съществуваха само те двамата. С Калан животът му бе пълноценен. Целувката и го окриляваше.
Тя се отдръпна и отново се вгледа в сините му очи.
— Май от онази наша първа среща насам те преследват само грижи и проблеми.
— Животът ми започна в мига, в който те срещнах — усмихна се той. — Ти осмисли съществуването ми.
Притиснал лицето и между дланите си, той я целуна отново.
Бети го бутна с муцунка по крака и изблея.
— Ей, вие двамата, готови ли сте? — провикна се Дженсън от хълма. — Скоро ще са тук. Не чухте ли сигнала на Кара.
— Чухме го — извика в отговор Калан. — Идваме ей сега. Тя се обърна към Ричард и го изгледа от главата до петите.
— Е, Господарю Рал, не бих казала, че изглеждаш като първия път, когато те срещнах. — Тя намести кожения ремък, препасващ инкрустираната със златни нишки черна туника, която носеше той. — Но иначе си същият. Тези очи ме плениха още при първата ни среща. — Килна глава на една страна и му се усмихна. — В тях не се забелязва и следа от главоболието, причинено от дарбата ти.
— Вярно, от известно време съм съвсем добре, пък и след тази целувка…
— Е, ако случайно отново те заболи — съучастнически му смигна тя, — само кажи и ще видим какво може да се направи по въпроса.
Ричард прокара пръсти през косите и за последен път се вгледа в зелените и очи, след което плъзна ръка около кръста и. Двамата поеха през естествената катедрала от борове, свърнаха леко встрани и излязоха на голия склон. Ричард забеляза как Дженсън лети надолу по хълма, като внимава да не стъпва по снега, а вместо това подскача от камък на камък. Успя да ги пресрещне тъкмо щом навлязоха сред малка горичка.
— Видях ги — задъхано изстреля тя. — Прекосяват клисурата ей там долу. Скоро ще започнат да се изкачват. — На лицето и грейна широка усмивка. — Том ги води.
В следващия миг Дженсън забеляза промяната и в двама им — Калан в бялата си рокля на Майката Изповедник, Ричард с униформата на магьосник воин, която бе намерил в Магьосническата кула. На лицето и се изписа такава изненада, че Калан очакваше всеки миг да я види на колене пред тях.
— Леле! — възкликна младата жена. — Това се казва рокля. — Огледа Ричард от главата до петите. — Изглеждате като владетелите на света.
— Ами да се надяваме, че и хората на Оуен ще ни възприемат така — въздъхна Ричард.