Онези повториха и следващия ред.
— Твоята милост ни закриля.
Побързаха да я последват.
— Твоята мъдрост е нашето спасение.
Отново.
— Живеем, за да ти служим.
Тя изчака да довършат предпоследния ред и произнесе бавно и тържествено края:
— Животът ни ти принадлежи.
Морещицата се изправи, след като и те завършиха, и огледа изпод вежди мъжете, които още стояха наведени, но и хвърляха скришни погледи.
— Тези слова наричаме отдаване към Господаря Рал. Сега всички заедно ще ги изречем три пъти, както е редно.
Кара застана в предишната позиция с опряно в скалата чело.
— Господарят Рал ни ръководи. Господарят Рал ни учи. Господарят Рал е нашата защита. В твоята светлина ние процъфтяваме. Твоята милост ни закриля. Твоята мъдрост е нашето спасение. Живеем, за да ти служим. Животът ни ти принадлежи.
Ричард и Калан стояха неподвижно, докато мъжете изричаха отдаването за втори и трети път. Това не бе голословна демонстрация, измислена от Кара, за да впечатли новодошлите; това бе отдаване, правено пред Господаря Рал от хиляди години и Кара вярваше във всяка една дума от него.
— Станете — каза най-накрая тя.
Те плахо се надигнаха, скупчени притеснено един в друг, застинали в очакване. Ричард внимателно се вгледа в очите им, преди да започне да говори.
— Казвам се Ричард Рал. Аз съм онзи, когото решихте да отровите, за да ме принудите със сила да изпълня желанията ви. Извършихте престъпление. Макар да вярвате, че действията ви са оправдани или да ги смятате за начин да постигнете своето, искам да ви кажа, че нищо не ви дава право да заплашвате или отнемате живота на човек, който по никакъв начин не е представлявал заплаха за вас и не е искал да ви стори нищо лошо. С такива методи, плюс изтезания, изнасилвания и убийства, си служи Императорският орден.
— Но ние не сме искали да ви нараним — обади се един от мъжете, ужасен, че Ричард ги обвинява в подобно гнусно престъпление.
Част от другарите му го подкрепиха, като заявиха, че Ричард явно е възприел погрешно нещата.
— За вас аз съм дивак — продължи той с тон, който накара всички да замълчат и да отстъпят назад. — Вие се смятате за по-висши същества от мен и мислите, че имате право да ми причините това — и да се опитате да го сторите и на Майката Изповедник, — понеже искате определено нещо и като някакви капризни деца очаквате да удовлетворим желанията ви. Единственият избор, който ми оставяте, ако не изпълня онова, което сте решили, е смъртта. Дори не можете да си представите колко трудноизпълнимо е онова, което искате от мен, така че е твърде вероятно отровата ви да ме убие — и това може би ще се случи. Така стоят нещата в действителност.
Вашата отрова вече ме докара на крачка от смъртта. В последния възможен миг изпълнението на смъртната ми присъда бе отложено, понеже един ваш сънародник ме удостои с благоволението да ми даде противоотрова, която да забави процеса. Онази нощ моите приятели и близки мислеха, че ще умра. Заради вас. Вие съзнателно решихте да ме отровите, като по този начин приемате реалната възможност, че вашата отрова най-вероятно ще стане причина за моята смърт.
— Не! — не издържа един от мъжете. — Не сме имали намерение да ви причиним нищо лошо.
— И ако е така, какво би ме накарало да изпълня желанието ви? Ако наистина не сте възнамерявали да ми сторите нищо лошо и не сте искали да ме убиете, ако не играя по свирката ви, докажете го и ми дайте противоотровата, за да си върна живота. Животът в крайна сметка си е мой, не ваш.
Този път никой не му възрази.
— Е? Значи все пак излиза, че съм бил прав. Значи сте решили или да ме убиете, или да ме поробите. Единственият ми избор е да реша кое от двете. Не искам да слушам повече за това какво сте искали и какво не. Чувствата не оправдават реалните ви действия. Вашите дела, а не вашите чувства, разкриват истинските ви намерения.
Ричард скръсти ръце на гърба си и закрачи бавно пред мъжете.
— Е, аз, хора, мога да постъпя като вас и да си река, че не знам дали случващото се е истина. Мога да последвам примера ви и да се престоря, че нямам представа кое е истина, да откажа да приема действителността.
Но аз съм Търсач на истината и като такъв не се опитвам да се крия от реалността. Изборът да живееш изисква да се изправиш очи в очи с истината. Възнамерявам да направя точно това. Възнамерявам да живея.
А вие, хора, трябва още днес да решите какво ще правите, какво бъдеще ще си осигурите — на себе си и на хората, които обичате. Ще трябва да приемете действителността също като мен, ако искате да имате шанс да живеете. Днес ще застанете очи в очи с истината, ако искате да намерите онова, което търсите.