Ричард махна към Оуен.
— Стори ми се, че спомена по-голям брой хора. Къде са останалите?
Оуен пристъпи напред.
— За да предотвратят насилието, те са се предали на Императорския орден, Господарю Рал.
Ричард го изгледа продължително.
— След всичко, което ми каза, Оуен, след всичко, което тези хора са изтърпели от Ордена, как е възможно да продължават да живеят с тези убеждения?
— Но как да сме сигурни, че този път Орденът няма наистина да сложи край на насилието? Не ни е дадено да познаваме природата на действителността, затова…
— Вече ви казах, ако сте с мен, ще трябва да приемете онова, което виждат очите ви, и да престанете да повтаряте тези безсмислени заучени фрази. Ако разполагате с реални факти, искам да ги чуя. Не ме интересуват нищо незначещите ви глупости.
Оуен свали от гърба си малката си раница. Заровичка вътре и след малко извади платнена кесия. Щом я погледна, очите му се напълниха със сълзи.
— Войниците от Ордена откриха, че в планината се крият хора. Един от другарите ни имаше три дъщери. За да сложи прът в колелото на насилието, някой от нашите в града казал на мъжете от Императорския орден кои са неговите дъщери.
Всеки ден войниците завързвали с въже по един от пръстите на всяко от трите момичета. Един държал момичето, а друг дърпал въжето, докато изтръгне съответния пръст. Войниците заръчали на човек от нашите всеки ден да се качва в планината и да дава на бащата три откъснати пръста. Ден след ден. — Оуен подаде на Ричард кесията. — Ето ги пръстите на момичетата. Мъжът, който трябваше да ги покаже на бащата, изпаднал в транс. Според някои направо не знаел на кой свят се намира. Говорел с гробовен глас. Повтарял непрекъснато думите, които му заръчали да каже на бащата. Той си казал, че след като истината не съществува, няма да вижда нищо и ще прави, каквото му казват.
Според него войниците от Ордена научили имената и на други деца на наши другари в планината. Казали му, че ако не ги убеди да се предадат, щели да направят същото и с другите деца.
Повече от половината от мъжете в планината не издържали при мисълта, че ще се превърнат в причина за отприщване на такава вълна от насилие и се прибрали в града, предавайки се на вражеските сили.
— Защо ми даваш това? — попита Ричард.
— Защото исках да разберете причината, поради която другарите ми са били принудени да се предадат — отвърна през сълзи Оуен. — За тях мисълта, че ще се превърнат в причина за страданието на близките си, е била непоносима.
Ричард огледа втренчените в него мрачни лица. Вътрешно кипеше от гняв, но се постара тонът му да остане спокоен.
— Разбирам какво са се опитали да направят онези, които са се предали. И не бих могъл да ги виня за стореното. Не че това ще помогне, но не бих могъл да ги обвинявам, задето отчаяно са искали да спестят мъките на близките си.
Съжалявам, че вие и сънародниците ви сте били подложени на такива жестокости от страна на Императорския орден. Но искам да разберете едно: всичко това се случва наистина. И виновникът е Императорският орден. Вашите другари, все едно дали са изпълнили заповедите на Ордена или не, не са били причина за отприщването на насилието. Цялата отговорност лежи на плещите на самия Императорски орден. Не вие сте хукнали да ги нападате. Те са дошли при вас, нападнали са ви, поробват, изтезават и убиват вашите сънародници и близки.
Повечето от мъжете стояха отпуснато, забили поглед в земята.
— Някой от вас, които сте останали в планината, има ли деца?
Неколцина от присъстващите кимнаха и измърмориха, че да, имат деца.
Ричард за пореден път прокара пръсти през косата си.
— В такъв случай защо и вие не сте се предали? Защо сте тук, а не се опитвате да сложите край на страданията, както са постъпили вашите другари?
Част от мъжете се спогледаха, очевидно объркани от въпроса, други пък като че ли не можеха да облекат чувствата си в думи. Мъката, объркването, дори колебливото желание да направят нещо, бяха изписани на лицата им, но не можеха да намерят думи, с които да обяснят защо не са се предали.
Ричард взе платнената кесия със съдържащото се в нея потресаващо съкровище, решен да не им позволи да заобиколят въпроса му.
— Всички вие сте знаели за това. Защо решихте да останете в планината?
— Един ден, беше точно преди зазоряване — осмели се да проговори след известно време един от мъжете, — се промъкнах до полето и заговорих земеделец, който обработваше нивата си. Попитах го какво е станало с онези, които се предадоха. Той ми каза, че повечето от децата им вече са били отведени. Други не били между живите. Всички завърнали се от планината мъже били задържани. На никого не било позволено да се върне в дома си, при семейството и близките си. Какъв смисъл има да се връщаме?