— Наистина, какъв смисъл има? — промърмори като на себе си Ричард. Това бе първият сигнал, че започват да схващат положението.
— Трябва да спрете Ордена — обади се Оуен. — Трябва да ни дарите свободата. Защо ни накарахте да предприемем това пътуване?
Надеждата на Ричард, че са започнали да разбират, мигом се изпари. Макар отчасти да бяха схванали същността на проблемите, явно още не бяха разбрали кой е правилният път за разрешаването им. Единственото, което ги интересуваше, бе да бъдат спасени. И все още очакваха някой друг да свърши работата вместо тях: Ричард.
Всички изпитаха облекчение, че Оуен най-сетне бе задал въпроса; явно се срамуваха да попитат сами. Докато чакаха отговор, някои от тях крадешком поглеждаха Дженсън, която се бе свряла в сенките. Повечето от присъстващите изглеждаха притеснени и от въздигащата се зад гърба на Ричард и Калан статуя. Виждаха я в гръб и нямаха точна представа за какво се касае.
— Защото, щом искате да изпълня вашето желание — отвърна Ричард, — е важно всички да схванете реалното положение на нещата. Искате аз да свърша цялата работа вместо вас. Не мога да го направя. Ще трябва да ми помогнете, иначе вие и всичките ви близки сте загубени. Ако искаме да успеем, вие сте хората, които трябва да убедят сънародниците си, че е важно да разберат какво ви говоря.
Вече сте извървели доста път, изтърпели сте достатъчно лишения, доказали сте, че искате да промените нещата. Разбрали сте, че ако последвате примера на другарите си и се предадете, вие също ще бъдете поробени или убити. Не ви остават много пътища за действие. Всички вие сте стигнали до извода, че трябва поне да се опитате да се борите, да направите опит да се освободите от зверовете, които убиват и поробват близките ви. Вие, които стоите тук пред мен, сте последната им надежда… единствената им надежда. А сега искам да чуете какво още имам да ви кажа, след което да решите какво бъдеще ще изберете за себе си.
Изтормозените, мършави мъже, всички до един облечени в опърпани и мръсни дрехи, по които можеше да се съди за тежкия живот, който са водили в планината, изразиха гласно или с мимики желанието си да чуят всичко, което Ричард има да им каже. Някои дори, изглежда, си отдъхнаха, че той се обръщаше към тях толкова прямо и без заобикалки. Двама-трима очакваха думите му с явно нетърпение.
Четиридесет и първа глава
— ПРЕДИ ТРИ ГОДИНИ — започна разказа си Ричард, — живеех на едно място, наречено Града на елените. Бях горски водач. Водех мирен и спокоен живот сред хора, които обичах. Знаех много малко за света извън собствения си дом. В известен смисъл бях като вас, преди да се появи Императорският орден, така че разбирам как приемате тези генерални промени в живота си. Също като вас аз живеех, ограден от граница, която ни защитаваше от хора, възнамеряващи да ни причинят неприятности.
Мъжете си зашепнаха развълнувано, очевидно приятно изненадани от ненадейно появилата се прилика, от факта, че помежду им съществува тъй основна връзка.
— И какво стана после? — не се стърпя един от мъжете.
Ричард не успя да скрие напиращата на устните му усмивка.
— Един ден в моята гора — той протегна ръка встрани — се появи Калан. Оказа се, че също като вашия народ нейният се нуждае отчаяно от помощ. Тя се нуждаеше от помощ. Но вместо да ми даде отрова, тя ми разказа всичко и аз разбрах, че проблемите няма да подминат и моята родина. Също както при вас границата, защитаваща нейния народ, беше паднала и в родината и бе нахлул тиранин. Тя носеше със себе си тревожната вест, че този зъл човек възнамерява да сложи ръка и на моята родина, да завладее моя народ, моите приятели и близки.
Всички погледи се съсредоточиха върху Калан. Мъжете я гледаха открито, все едно я виждаха за пръв път едва сега. Звучеше им невероятно, че тази забележителна жена също е дивак, както наричаха всички чужденци, и при това е имала същите проблеми като техните. Ричард правеше доста големи прескоци в разказа си, но искаше сюжетът на историята му да е максимално прост и разбираем.
— Бях произведен в Търсач на истината и ми бе връчен този меч, който да ми помогне в предстоящата ми борба. — Ричард повдигна меча за дръжката така, че да се покаже половината острие и мъжете да могат да видят полирания метал. Мнозина потръпнаха при вида на страховитото оръжие.
— Заедно, рамо до рамо, двамата с Калан се борихме, за да спрем онзи, който искаше да ни пороби и унищожи. Тя бе моят водач в една странна за мен страна, като не само ми помагаше да се боря с хората, които жадуваха смъртта ни, но и ме запознаваше със свят, за чието съществуване никога преди не бях подозирал. Тя ми отвори очите за съществуващото отвъд границата, която опасваше мен и сънародниците ми. Помогна ми да видя приближаващата сянка на тиранията и да разбера какво е заложено на карта — заложен беше самият живот. Тя ме амбицира да приема предизвикателството. Ако не беше го направила, вече да не съм между живите, а заедно с мен щяха да бъдат погубени или поробени още незнайно колко хора.