Внезапно покосен от тежкия спомен за миналите събития, отнели живота на толкова много невинни жертви, Ричард извърна глава. Припомни си и спечелените с толкова усилия победи.
Когато в главата му изплува и мислената картина на жестокото убийство на Джордж Сайфър, човекът, който го бе отгледал от съвсем малко момче и когото Ричард смяташе за свой баща, преди да разбере истината, трябваше да потърси опора в намиращата се зад него статуя.
Болката, която смяташе за позабравена и изтласкана в по-далечни кътчета на съзнанието си, се върна с цялата си горчивина. Ричард си припомни изживения ужас, удара от внезапното осъзнаване на факта, че никога повече няма да види човека, който бе обичал толкова много. До този момент сякаш бе забравил колко много му липсваше баща му.
След като се поокопити, се обърна към мъжете и продължи разказа си:
— В края на краищата, при това единствено благодарение помощта на Калан, спечелих битката срещу онзи тиранин, за чието съществуване изобщо не бях подозирал, докато тя не дойде да ме предупреди. Този човек се казваше Мрачният Рал и както се оказа, бе мой баща.
Мъжете го гледаха слисано.
— Не сте знаели, че ви е баща? — не успя да се въздържи един.
Ричард поклати глава.
— Но това е дълга история. Може би някой ден ще ви я разкажа цялата. Сега ще се придържам само към важните факти, които имат връзка с вас и близките ви.
Ричард отново закрачи пред нестройната група мъже, опитвайки се да събере мислите си.
— Когато убих Мрачния Рал, го направих, за да не ме убие той, а заедно с мен и мои близки хора. Той бе изтезавал и убивал безчет хора и това бе достатъчно, за да заслужи смъртта си. Тогава още не знаех, че ми е истински баща и че след като го убия, като негов наследник, ще стана Господарят Рал на Д’Хара.
Ако бе разбрал кой съм, може би нямаше да се опитва да ме убие, но той не знаеше. Аз имах информация, която той искаше да узнае; той възнамеряваше да я изтръгне от мен, след което да ме убие. Но аз бях по-бърз и го изпреварих.
Оттогава насам научих доста неща. Наученото ни свързва — той обиколи присъстващите с ръка, след което положи длан на гърдите си — по начин, който трябва да положите усилия да разберете, ако искате да успеете във вашата борба.
Земята, където израснах, плюс родината на Калан и Д’Хара съставляват така наречения Нов свят. Както вероятно вече знаете, необятната земя, излизаща извън пределите на вашата родина, се нарича Старият свят. След като се превърнах в Господаря Рал, бариерата, която ни предпазваше от Стария свят, падна, също както падна и вашата граница. След това император Джаганг от Императорския орден на Стария свят използва възможността, за да завладее Новия свят, моята родина — също както нападна и вашата родина. Ние се борим с него и силите му вече втора година, като се опитваме да го победим или поне да го върнем обратно в Стария свят.
Бариерата, която падна, ни защитаваше от Ордена и от хората като тях в продължение на близо три хиляди години — повече, отколкото е защитавала вас. Преди издигането на бариерата в края на Голямата война тогавашните врагове от Стария свят са използвали магия, с чиято помощ са създали хора, наречени пътешественици по сънищата.
Мъжете започнаха да шептят помежду си. Бяха чували това име, но не знаеха какво точно означава.
— Пътешествениците по сънищата — обясни Ричард, щом всички утихнаха — могат да проникват в човешкото съзнание и да контролират човека. Срещу тях няма защита. Влезе ли пътешественик по сънищата в главата ти, ти ставаш негов роб и не си способен да се противопоставяш на заповедите му. Хората изпаднали в отчаяние.
Един човек, на име Алрик Рал, мой предтеча, намерил начин да защити хората и да не позволи на пътешествениците по сънищата да нахлуват в съзнанията им. Освен че бил Господарят Рал на Д’Хара, той бил и могъщ магьосник. Благодарение на способностите си създал връзка, която, ако бъде пожелана искрено и от цялото сърце на човек, го предпазва от пътешественика по сънищата, който не може да влезе в съзнанието му. Връзката на Алрик Рал с неговия народ посредством тази връзка ги защитавала.