Отдаването, което всички вие изрекохте преди малко, е формален израз на тази връзка. То е било изричано от всички Д’Харанци към техния Господар Рал в продължение на три хиляди години.
Неколцина мъже не се стърпяха и ентусиазирано пристъпиха напред:
— Това означава ли, Господарю Рал, че сме защитени от пътешествениците по сънищата, понеже изрекохме онези думи?
Ричард поклати глава.
— Вие и хората като вас не се нуждаят от закрила срещу пътешествениците по сънищата. Вие вече сте защитени, макар и по друг начин.
Мъжете въздъхнаха с облекчение. Някои стиснаха радостно раменете на другарите си или се прегърнаха. Сякаш досега всички бяха живели в ужас от пътешествениците по сънищата и в последния възможен миг се бяха спасили.
— И как така сме защитени? — попита Оуен.
Ричард си пое дълбоко дъх и издиша бавно.
— Ето тук е общото. Нека го кажа така: за да функционира, всяка магия се нуждае от нещо, което да я уравновесява. — Хората закимаха енергично, сякаш, макар родени без искрицата на дарбата, разбираха прекрасно за какво става въпрос. — Откакто Алрик Рал чрез магия е създал връзката, която да защити народа му — продължи Ричард, — е задължително да го има Господарят Рал, който да поддържа връзката жива. Не на всички магьосници се раждат деца, ощастливени с магическата дарба, така че част от стореното от Алрик Рал се състояло в това да гарантира, че всеки Господар Рал винаги ще има по един син, роден с дарбата, така че да поддържа връзката с народа на Д’Хара, посредством която да го защитава.
Ричард вдигна пръст във въздуха, за да привлече вниманието им, и плъзна поглед над групата.
— Това, което навремето не се е знаело, е, че въпросната магия неизменно е работила за създаване на нещо, което да установи равновесното и положение. Макар Господарят Рал неизменно да имал по един наследник, роден с дарбата — магьосник като него, — по-късно било установено и че от време на време му се раждат деца, у които липсвала дори минимална искрица от дарбата.
По изражението на лицата им Ричард разбра, че сънародниците на Оуен нямат ни най-малка представа за какво им говори. Вероятно за хора, живели в подобна изолация, разказът му звучеше доста объркващо, ако не и направо абсурдно. Спомни си как самият той се бе отнасял към разказите за магия преди падането на границата и срещата му с Калан. Той не беше израсъл сред магия и все още не бе наясно с много неща в тази сфера. Макар да беше роден с двете страни на дарбата, все още не упражняваше пълен контрол над възможностите си.
— Опитайте се да разберете — продължи той, — че не всички хора притежават магически способности, не всички са родени с дарбата, както се казва. Но у всеки човек съществува поне една, макар и съвсем мъничка, искрица дарба, въпреки че те не умеят да си служат с магията. До съвсем скоро за тези хора се казваше, че са родени без дарбата. Разбирате ли? Родените с дарбата — магьосници, чародейки и тъй нататък — умеят да си служат с магията, докато останалите хора не притежават тези умения, така че се смяташе, че те са родени без дарбата. Но както се оказва, това не е съвсем така — излиза, че всеки човек притежава една, макар и мъничка, искрица от дарбата. Тя е нещото, благодарение на което хората си взаимодействат с магията от заобикалящия ги свят, с предметите и съществата, притежаващи магически качества, с хората, родени с дарбата да владеят и да си служат с магията.
— В Бандакар също има хора, които владеят магията — обади се един от присъстващите, — истинската магия. Само човек, който никога не е видял…
— Не, не — прекъсна го Ричард. Не искаше да изгубят нишката на разказа му. — Оуен ми разказа кое според вас е магия. Не, това не е магия, а мистицизъм. Аз не ви говоря за това. Имам предвид истинската магия, която дава реални резултати в реалния свят. Забравете какво са ви говорили за магията, за това, че стига да вярваш в нещо, то ще се сбъдне и че това е истинската магия. Нищо подобно. Това е просто лъжовната представа, която хората са си изградили по отношение на магията.
— Но пък е нещо истинско — възрази нечий глас. — По-истинска от онова, което виждаш и чувстваш.
Ричард изгледа мъжете строго.
— След като е толкова истинска, защо трябваше да използвате отрова, забъркана от мъж, който цял живот се е занимавал с билки? Защото много добре знаете кое е истинско — затова; когато се опре до личния ви интерес, до живота ви, много добре знаете кое е истина и кое не — кое наистина действа. — Ричард посочи Калан. — Майката Изповедник притежава истинска магия. Тук не става въпрос за заклинание, направено на човек, който ще умре след десет години и хората ще помислят, че е бил убит от заклинанието. Тя притежава истинска магия, която по своята първо природа е свързана със смъртта и като така може да въздейства дори на хора като вас. Ако тя докосне някого със своята магия, той може да умре на мига. Не десет години по-късно, а точно в този миг — веднага. — Ричард замлъкна, погледът му обходи събралите се пред него мъже. — Ако някой не вярва в тази реално съществуваща магия, нека я изпробваме. Нека някой от вас ми направи своята магия, основаваща се на вярата му, нека хвърли срещу мен заклинание, с което да пожелае да умра тук и сега. А след това да дойде и да позволи на Майката Изповедник да го докосне със своята реално съществуваща, смъртоносна сила. Тогава всички останали ще видят резултатите и ще могат да отсъдят сами за себе си. — Огледа лицата им едно по едно. — Има ли някой, който ще се осмели да се подложи на този тест? Има ли сред вас магьосници, готови да изпробват това?